Електрокардиограмата (ЕКГ)

Понастоящем записът на кривата на биотоковете на сърцето се числи към най-често използуваните методи на изследване. Касае се за изследване, а не за лечебен метод! Все още има пациенти, които твърдят: „Откакто ми направиха ЕКГ, се чувствувам много по-добре, то чудесно ми помогна!“

През последните десетилетия се усъвършенегвуваха техническите възможности за записване на електрокардиограмата. Много болести на сърцето могат да се доловят с ЕКГ, но в никакъв случай не всички! Една нормална ЕК Е не изключва сърдечен порок, а, от друга страна, минималните изменения в ЕКЕ не винаги имат патологично значение. Чрез ЕКЕ се обхваща и регистрира сумата от многобройни електрични процеси в сърдечния мускул. Тези отделни т. нар. акционни токове имат минимални сила и за да могат да се запишат, е необходима много чувствителна техника. Но за да се разтълкуват правилно записаните криви на една ЕКГ, трябва много голям опит и познаване на физиологичните процеси по време на възбуждението на сърдечния мускул.

Тук се разиграват следните основни процеси: възбуждението на един мускул получено чрез нервен импулс или електрично, химично, механично дразнене на мускулните влакна — се съпровожда от изменение в електричния заряд на мускулната повърхност. Електрично натоварените частици (йони) преминават през стената на мускулната клетка и по такъв начин причиняват за кратко време (части от секундата) промени в електричното напрежение на клетъчната повърхност на „възбудения“ мускулен сектор. Нека си представим, че поставим върху повърхността на това мускулно влакно един много чувствителен измерителен инструмент и измерим разликата в напрежението между нея и един невъзбуден – значи без електричен товар — сектор на мускула, тогава ще регистрираме една отчетлива разлика в напрежението (потенциална разлика), която се представя под формата на един връх върху една крива.

ЕКГ — диагностичен метод

Тези процеси могат да се докажат при всеки мускул, също и при сърдечния мускул. Но ЕКГ не регистрира тези колебания в напрежението при отделните мускулни влакта, а измерва потенциалните разлики при всички мускулни влакна сумарно. Регистрира се например, какъв е електричният заряд на върха на сърцето в сравнение със сърдечната основа. Не сьщуствува само една-единствена стойност, само една-единствена типична електрокардиограма. Възможни са безброй криви в зависимост от това, в кои точки се измерва. Затова в повечето случаи за диагнозата не е достатъчна само една крива (тя се нарича „отвеждане“), а се измерва в няколко отвеждания едновременно, за да се прецени състоянието на сърцето в няколко измерения.

С помощта на електрокардиограмата добре се регистрират смущенията във възникването, провеждането и разпространението на възбуждението и в мускулната контракция на сърцето. Дори и положението на сърцето може да се установи с ЕКГ, но само ако се сравняват различни криви.

Нормалната ЕКГ представлява типична поредица от вълни. респ. зъбци и интервали между тях. За оценка на сърдечната функция имат голямо значение както формата на зъбците, тяхната посока, ширина и др., така и дължината на интервалите между тях. За разчитането на една ЕКГ са необходими голям опиг и точни познания относно елек грофизичнизе процеси във и около сърцето. За преценката на една ЕКГ не е достатъчен едии кратък поглед; кривите трябва да се измерват и сравняват помежду им. Самият пациент не е в състояние сам да разчете своята ЕКГ дори ако смята, че вече е запознат добре с някои от тези криви. Важно е също така да се знае, че някои лекарства могат да предизвикат промени в хода на типичната крива на сърдечните токове. Лекарят, който разчита една ЕКГ, трябва следователно да знае дали, кога и в каква дозировка са взимани лекарства и кои са те.

Зъбпите на електрокардиографската крива се означават с букви, като се започва с буквата Р.

Тук не е възможно да се опишат всички данни, които ни дава една ЕКГ. Нека посочим само един пример за нейните диагностични възможности. Първият зъбец, значи Р-зъбецът, показва възбудата, т. е. започващата контракция на предсърдията. В тази фаза останалата сърдечна мускулатура е още в покой. После възбуждението по характерен начин се провежда през възела на Ашоф Тавара в мускулатурата на сърдечните камери. На времето за провеждане на възбуждението (и за изпълване на камерите с кръв от предсърдията) отговарят краят на зъбеца Р и началото на зъбеца я, който най-често е обърнат надолу. Дължината на този интервал показва дали възбуждението на синусовия възел се предава „правилно“ към сърдечната мускулатура или дали не съществува забавяне или смущение. Никак не са редки случаите, когато не всеки импулс на синусовия възел се предава по-надолу. Възелът на Ашоф — Тавара (наречен още и агриовентрикуларен възел) един вид блокира възбудата или я „филтрира“, като „пропуска“ само всяка втора или трета електрична възбуда. В такъв случай говорим за атриовентрикуларен блок (АУ блок) от различна степен. Понякога този симптом не причинява на пациента никави оплаквания. Касае се следователно за една чисто електрокардиографска диагноза.

С помощта на ЕКГ могат да се установят с точност и локализацията, размерът, възрастта и тежестта на един сърдечен инфаркт, тъй като инфарцираната загинала сърдечна тъкан не е електрично възбудима, а такива електрично „неми“ участъци в сърдечния мускул деформират тиггичната крива на ЕКГ. Но и тази електрокардиографска диагноза изисква опит и детайлирани медицински познания.

Практически не съществува една напълно „нормална“ ЕКГ. Идеалната форма на крийата може да варира във връзка с промени в положението на сърцето при дихателните движения, по технически причини от страна на апаратурата, от мускулното напрежение на пациента („треперене на мускулите“). По тази причина за лекаря е от голяма полза, ако има на разположение по-стари ЕКГ от същия пациент, за да ги сравнява при разчитането.

През 1924 г. Айнтховен, основателят на електрокардиографията, получи Нобелова премия. Оттогава насам в целия свят неговият метод се превърна в един от най-важните методи на изследване, без който почти не можем да си представим лекарската практика.

От решаващо значение е обаче и да познаваме границите на електрокардио- графската диагностика. ЕКГ не ни говори нищо за болките, за самочувствието, то не винаги дава сигурни данни при сърдечен порок и др. От друга страна (например след взимане на лекарства), електрокардиограмата може да симулира някои патологични процеси. И при съвсем нормална ЕКГ може да има сърдечно заболяване. И днес все още лекаря! трябва да комбинира разчитането на ЕКГ с други изследвания. Преди всичко една ЕКГ никога не е в състояние да замени разпита на пациента (анамнезата) и екзактното изследване на физическото и психическото му състояние. Елекгрокардиографията не е някакво чудодейно средство, а само един много важен диагностичен метод, който обаче си има и свои граници на достоверност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme