Езикът като средство за общуване

Посредством езика хората се разбират помежду си, обменят мисли, дискутират, аргументират, полемизират, учат другите и сами се учат.
Обмяната на мисли с помощта на говора се е развила като жизнена необходимост. Езикът обикновено се разглежда в тясна връзка с мисловния процес. Но езикът е свързан не само с мисловните процеси, той има отношение и към човешкото съзнание като цяло, защото индивидуалното съзнание възниква преди всичко от обществените познания.
Следователно езикът за човека не е само едно акустично дразнене, а средство за по-добро опознаване на околната среда. Както е известно, човек може да възприема околната среда не само под формата на сетивни впечатления.
Той натрупва зрителни, слухови или вкусови познания и преживявания, но той е в състояние и да обобщава тези възприятия на сетивните органи (първа сигнална система на Павлов). Човек може да описва и назовава предмети и впечатления, т. е. да поставя символи на мястото на конкретното сетивно възприятие. Думата „къща“ е достатъчна, за да си „представим“ нейната форма, цвят, шум и други подобни. Езикът следователно се превръща в непряк сигнал (т. нар. втора сигнална система на Павлов), която в определени области може да замества първата сигнална система — непосредственото сетивно възприятие.
Човек си служи с езика, когато говори, пише и мисли. По този начин той има възможност да възприема и изразява реалната действителност с помощта на думи, мисли и писмени образи, респ. знаци (семиотика), и по този начин да влиза в контакт с другите хора.
В по-широк смисъл на думата към езика се числи и четенето, разбирането и предаването на символи за понятия и връзки. Четенето е по-сложен процес, отколкото разбирането на изговорените думи. Изговарянето на думи може да се придружава от цял комплекс изразни средства, като интонация, жестове, мимика, които допринасят за по-лесното им разбиране.
Разбирането на изговорените или написаните думи също е свързано с определени мозъчни структури. За да се изговорят думите или изреченията, те трябва предварително да се формулират в мозъка като мисли.
Когато обмисляме как да съобщим нещо на друг човек, ние най-напред оформяме думите мислено, без да пускаме в действие говорния апарат. Вътрешният, безгласният говор по своя строеж се различава от същинския говор: мислите най-често са кратки и откъслечни.
Когато говорим, контактът се осъществява не само чрез изговаряне на думи, но и посредством интонацията. По интонацията се различават някои нюанси на чувствата и желанията, на обич или антипатия. Изменената интонация на някоя дума може да предизвика промени в реакцията на събеседника. Говорът понякога се придружава от жестове (движения на ръцете) и мимика (изражение на лицето).
Усвояване и развитие на говора
В литературата срещаме голям брой истории за „хора-животни“, които са били отгледани в джунглите от човекоподобни маймуни и едва като възрастни хора са влезли в контакт с други хора и с човешкия език. Усвояването на говора за тях е било свързано с големи трудности. Това, което малкото дете научава с лекота за няколко месеца, за един напълно незапознат с езика възрастен човек представлява много сложна, продължителна задача. Съществуват следователно в живота на човека периоди, които са много благоприятни за усвояването на говора (чувствителна говорна възраст). Но усвояването на говора е възможно не само в ранната детска възраст (това впрочем не е еднозначно с изучаването на чужд език).
Още на осем седмици кърмачето започва да гука, да издава звуци, в които доминират по-специално светлите гласни „а“ и „и“. Едва през втората половина на първата година го започва да образува прости „срички“ чрез включване на съгласни звуци като „м“ или „б“. Ясното или по-малко ясното изговаряне на „ма-ма“, което се посреща с възторг от младите родители, на тази възраст е по-скоро една случайност. Но постепенно то започва да разбира, че със звуковите съчетания „ма-ма“ или „та­та“ се означават съответните личности. При усвояването на говора от голямо значение е имитирането. Доказано е, че при деца, с които малко се говори, които се оставят повече сами, на които не се обръща внимание, говорът се развива по-бавно. Тук се касае не само за слушането на думи и изречения, което би могло да стане например и с магнетофонни ленти или други технически средства. В тази фаза на узряване на функционалните особености на мозъка всички възможности за общуване са от голямо значение за детето и неговото развитие. То се научава да разбира (синтактична информация, строеж на изречението) и да схваща (семантична информация, значение на изречението). Тук спадат както думите, така и усещанията („схващане“ в истинския смисъл на думата), с помощта на усета за допир и вкус, на зрението и много други. Единствено сумата от тези впечатления позволява на едно понятие, на един символ да действува в смисъла на втората сигнална система на Павлов, при което например с думата „цвете“ може да се замести комплексното впечатление, получено от всички сетива.

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme