Еволюция на половите органи

Важно е да се знае, че още в момента на оплождането, т.е. на сливането на яйцето със семенната клетка, полът на развиващия се индивид е веднъж завинаги определен. Не съществува промяна на пола в истинския смисъл на думата под влияние на околната среда, нито пък под въздействието на хормонални фактори по време на бременността. Такова погрешно убеждение понякога се шири много упорито.
Но дали заложените полови органи и белези ще се развият и обособят правилно, това без съмнение зависи и от други фактори. Може дори да се случи така, че един индивид, който по хромозомите недвусмислено е предопределен да бъде мъж, да развие женски гениталии (хермафродит). В много редки случаи, като форма на генетично уродство, с хромозомния набор може да се предаде на яйцеклетката една истинска женска и една мъжка наследствена заложба. Но тези форми на същински хермафродитизъм са много редки. Мъжките и женските полови органи се образуват от един и същи индиферентен зачатък. В човешкия зародиш най-напред се наблюдава една изпъкнала генитална гънка и един т. нар. първичен бъбрек. Освен това и при двата пола по време на развитието на гениталиите се образува един тесен канал, наречен Мюлеров или генитален канал, разположен до първичния бъбрек.
По-късно в долния полюс на гениталната гънка се оформя половата жлеза. И тя в началото е еднаква за двата пола, но по-късно се превръща в яйчник, респ. тестис. Интересно е, че и тестисът се развива в коремната кухина, т.е. в областта, в която лежат яйчниците. Едва по-късно, понякога чак след раждането, по един предварително оформен канал той слиза надолу в скроталния сак, при което пробива коремната стена (херниален отвор). Ако това слизане на тестиса (десцензус) не се осъществи или се осъществи твърде късно, тестисът остава задържан горе и като последствие от по-високата температура в коремната кухина се стига до нарушение на спермиогенезата в този тестис. Понякога и двата тестиса остават в това високо положение, т.е. не напускат коремната кухина (тазови тестиси). Поради относително по-високата температура в таза създаването на семенни клетки, способни да оплождат, става невъзможно. Това „объркване на пътя“ от страна на тестиса, което никак не е рядко, се обяснява следователно с естественото ембрионално развитие. Един ретиниран тестис винаги трябва да бъде повод да се търси лекарски съвет (в детската консултация всякога се проверява развитието на тестисите), защото това в никакъв случай не е някаква дреболия или незначително отклонение, а може да окаже влияние върху способността за оплождане.
Принципно погрешно е мнението на някои, че един тазов тестис бил дори израз на прогресивно развитие, а този, който е разположен вън от тазовото пространство, представлявал рудимент в половото развитие!
Мюлеровият канал, който съществува в първичната заложба, при мъжкия ембрион претърпява до голяма степен обратно развитие. Първичният бъбрек и първичният бъбречен канал се съединяват със семенната жлеза и с течение на времето се превръщат в придатък, семенни каналчета и накрая в семенна връв, по която мъжките семенни клетки стигат до пикочния канал.
При женския ембрион диференцирането на вътрешните полови органи става по друг начин. Зачатъкът на половата жлеза се превръща в ляв и десен яйчник. Те също слизат надолу, но стигат само до тазовата кухина.
Мюлеровият канал образува някои важни части от женските полови органи. Горната част на този ембрионален канал се превръща в яйцепровод, който като с пипала обхваща половата жлеза. Средните части на двата Мюлерови канала се обединяват в един кух орган, от който се образува матката — утерусът.
Долните сегменти на канала се превръщат във влагалище.
Ако поради някакво смущение в развитието това сливане не може да стане или не се осъществи напълно, тогава се получава раздвоена матка.
Първичните бъбречни канали и първичният бъбрек при женския ембрион претърпяват обратно развитие и могат евентуално да се открият като незначителни придатъци към яйчника.
От това сложно развитие става ясно, че могат да настъпят смущения в развитието на гениталиите с аномалии, които по друг начин трудно биха намерили обяснение. Дори и честата поява — разбира се само при момчета — на вродени хернии става понятна, като се има пред вид ембрионалното развитие. Още в третия ембрионален месец тестисът преминава от хълбочната област към предната коремна стена и влиза в скроталната торбичка. При това „пътуване“ той оставя след себе си един канал в коремната покривка, който по-късно се затваря. Все пак там остава едно място с намалено съпротивление, което може да се превърне в херниален отвор, през който да проникнат части от коремната тлъстина и дори чревни бримки (ингвинална херния) и да стигнат дори до скроталната торбичка (скротална херния). Посредством една малка операция тези отвори в коремната стена могат да се зашият и да се предотврати настъпването на усложнения (заклещване на чревни бримки).
Колкото и странно да ни се струва, но външните полови белези също се развиват от един и същи първичен зачатък. Около общия отвор на първичния пикочен канал и на половия канал в средата се намира т. нар. генитален туберкул, а отстрани — половите гънки и половите гребени.
При развитието на женския ембрион гениталният туберкул се превръща в клитор, половите гънки — в малки срамни устни, а половите гребени образуват външните, големите срамни устни.
При мъжкия ембрион развитието на този първичен зачатък продължава. Половият туберкул се превръща в кавернозно тяло на пениса, срамните гънки от двете страни се съединяват и образуват частите на мъжкия полов член до главичката.
Срамните гребени пък се сливат в скротална торбичка.
От този общ зачатък и от постепенното развитие става ясно по какъв начин някои нарушения в развитието могат да причинят малформации в гениталната сфера. Така например пълното сливане на двете срамни гънки при момчето може да не се осъществи и в такъв случай пенисът остава ненапълно затворен. Вътрешните (малките) срамни устни при жената могат да се слеят в началната си част и да се получи едно малко пенисоподобно образувание.
И най-после може наистина да се стигне до там въпреки недвусмислено определения от наследствените заложби пол образуването на външните гениталии да тръгне в неправилна посока, така че при един чисто мъжки (вътрешен) пол да се появят женски полови органи и обратно.
Тази аномалия в развитието се нарича привиден или псевдохермафродитизъм.
Тук не са включени нарушенията в психическата сфера, когато например въпреки добре изразения мъжки пол чувствата и сексуалното влечение са женски.
За истински хермафродит всъщност можем да говорим само тогава, когато (много рядко) са налице както женски, така и мъжки полови жлези.
Винаги половите жлези, респ. генетичните заложби, които се обуславят от половите хромозоми, са тези, които определят истинския пол, а не външните полови белези.
В случай на нужда външните полови белези могат да бъдат видоизменени чрез оперативни корекции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme