Дефекти в сърдечната преграда

Освен измененията в клапите от голямо значение за медицината са и дефектите в преградата на сърцето поради тяхната относителна честота. В повечето случаи се касае за вродени сърдечни пороци, т. е. за дефекти, получени по време на ембрионалното развитие на сърцето. Това са предимно комбинирани сърдечни пороци и често пъти се срещат типични комбинации от такива дефекти (например трилогията на Фало: три дефекта; тетралогията на Фалб: четири дефекта). Не е изключена възможността пушенето по време на бременността или злоупотребата е алкохол и лекарства да потенцират подобни смущения в развитието.

За клиничната картина е от решаващо значение в кой участък на сърцето се намира дефектът на преградата. През ембрионалния период до момента на раждането едно късо съединение между двете предсърдия е нормално. След раждането форамен овале между двете предсърдия се затваря, поне функционално, е една съединителнотъканна преграда. Но затварянето може и да не стане. Често пъти човек не знае, че има такъв лек порок, той не му пречи. Тъй като и двете предсърдия не работят срещу силно съпротивление, а и разликата в налягането между тях не е много голяма, не се стига до значителни нарушения. Но ако — преди всичко в случай че съществува и друг допълнителен сърдечен порок — налягането в лявото предсърдие стане по-голямо, отколкото в дясното, го при всеки сърдечен удар определено количество кръв от лявото предсърдие се връща в дясното, следователно повторно се изтласква през белите дробове. Дясното сърце се обременява повече, кръвният ток през белите дробове се увеличава.

По-важен (но и по-рядък) е дефектът между двете сърдечни камери. Лявата камера има около пет пъти по-дебела мускулна стена от дясната. При свиване на мускулатурата налягането в нея става много по-високо, отколкото в дясното сърце, защото последното има да изтласква кръв само към близките бели дробове. И затова при всеки сърдечен удар голямо количество кръв преминава от лявото в дясното сърце, изтласква се наново в белите дробове и обременява прекомерно дясното сърце. В резултат на всичко това дясното сърце до известна степен се приспособява към това натоварване. Мускулната му. стена надебелява. Може да се стигне дори дотам, налягането в дясното сърце да стене по-голямо, отколкото в лявото. В този момент става обръщане на кръвния ток. Вместо да се изтласква наситената с кислород кръв наново в белите дробове, при такова едно обръщане на кръвния ток (шънтово обръщане) бедната на кислород венозна кръв попада направо от дясната в лявата сърдечна камера. По такъв начин тя заобикаля белите дробове, не се; насища с кислород и се смесва с артериалната кръв.Сърцето изтласква към периферията бедна на кислород, „малоценна“ кръв. В артериите тече сякаш венозна кръв. В резултат от това изчезва типичното „розово“ оцветяване от артериалното или капилярното оросяване и кожата на болния добива синкав (цианотичен) вид.

Цианотичното оцветяване (например „сините” устни след дълго къпане в студена вода) се появява тогава, когато кислородното съдържание в кръвта до голяма степен се изчерпи. Това може да стане по много причини. При такъв сърдечен порок с дясно-ляво свързване то е типичен симптом. Главно при комбинираните сърдечни порони то може да се появи още в най-ранно детство („сини бебета“).

То винаги говори за сърдечен порок, но се среща и при белодробни заболявания.

Подобно на дефекта в преградата на сърцето се проявява и незатварянето на късото съединение между белодробната артерия и аортата (дуктус Ботали). Най-напред артериализираната кръв се връща от аортата в белодробната артерия. При комбинирани пороци и обръщане на шънта кръвта от пулмоналната артерия може да постъпи направо в аортата и по същия начин като смесена, бедна на кислород кръв да доведе до цианотично оцветяване на периферията на тялото.

Поради сложните процеси при ембрионалното развитие на сърцето съществуват голям брой вродени сърдечни пороци под най-различни форми. Може да липсват части от клапа или да са създадени на друго място, съдовете може да протичат неправилно, двата големи кръвоносни съда да бъдат с „разменени“ места, сърцето да лежи от дясната страна.

Но дясното положение на сърцето обикновено е само една аномалия без функционални смущения.

Всички симптоми на сърдечните пороци се обясняват лесно, ако се знаят и разбират основните анатомични дадености. И съучастието на белите дробове става понятно, ясно става защо те трябва да се пазят повече (тютюнопушенето за тях е най-голямото бреме!) при сърдечен порок. Само такава беше целта на тази глава, защото диагнозата на сърдечния порок никога не може да се постави от нелекаря въз основа на няколко симптома.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme