Далак – строеж и структура

Далакът прилича на голямо кафейно зърно с дължина 12—20 см. Той е винаги е богато напълнен с кръв, има синьо-червен цвят и е разположен в лявата горна коремна половина под ребрената дъга. За да може да се напипа този орган, е необходим голям опит и тънък усет в истинския смисъл на думата.
Големината на далака и при човека се мени в зависимост от напълването му с кръв. При животни, като кучета, котки и коне, далакът, отнесен към телесното тегло, представлява един много голям орган, защото при тях той служи като кръвно депо. Значителна част от циркулиращата кръв може да се задържи в далачните синуси и оттам при необходимост, при големи усилия или за нуждите на топлинната регулация да се изтласка и включи в циркулацията. При човека далакът, въпреки че е с променливо кръвно съдържание, не притежава тази главна функция на депо за червени кръвни телца.
Далакът получава наситена с кислород кръв чрез един собствен голям кръвоносен съд, който излиза направо от аортата. След като се разклонят, далачните съдове минават най-напред по съединителнотъканните септи (гредични артерии) и след това навлизат в меката, богата на лимфоцити далачна тъкан (пулпа). Около съдовете са наредени многобройни лимфни възелчета, които са снабдени много добре с обогатена на кислород кръв. Освен това като преход към венозните съдове тук има и една сложна мрежеста структура, която с помощта на затварящи се съдове може да се регулира като шлюзна система (по такъв начин се осъществява депонирането на кръвта).
На хистологически препарат се различават т. нар. бяла и червена пулпа. Те са съставени от влакнести структури и съединителна тъкан, вкл. съдови клончета (червена пулпа), както и от богати на клетки области с много червени кръвни телца и лимфоцити (бяла пулпа).
Към лимфната система принадлежат и многобройните лимфни възли, които са наредени по хода на лимфните съдове в целия организъм. Строежът на лимфните възли може да се сравни с този на далака. Те са най- често с овална или кръгловата форма и с най-различна големина (нормално 10 до 250 милиметра, а при патологично увеличение — още по-големи). Лимфните възли са обвити от здрава съединителнотъканна капсула, от която към вътрешността на възела се отделят разклонения под формата на гредички. Това придава на лимфните възли тяхната, общо взето, плътна структура („напипване“ на лимфните възли в заобикалящата ги тъкан). Между гредичките са разположени купчинки от лимфоцити. Близо до капсулата (кората) те са подредени като миниатюрни възелчета, подобно както в далака. В средата (сърцевината) на лимфния възел те са разположени под формата на повлекла.
Лимфните възли са включени като филтри в лимфния ток. Капсулата се пробива от приводящите лимфни съдове, лимфата се влива във възела, тече през целия възел покрай големия брой лимфоцити и в т. нар. хилус го напуска, отнесена от един отводящ съд.
Но и това сравнение куца: лимфният възел не е само филтърна станция. При тесния си контакт с лимфоцитите в лимфния възел, при преминаването си по „пътищата“, наречени синуси, във вътрешността на лимфната тъкан лимфата поема и лимфоцити . Нека разширим сравнението: получава се не само една филтрация, но към промивната течност се прибавят и „дезинфекционни средства“.
Тимусът се числи също към лимфните органи. Той представлява продълговат орган, който се състои от два лоба и е разположен непосредствено зад гръдната кост в долната част на шията. В него се откриват многобройни лимфоцити и техни млади форми. Тимусът показва една особеност: той „остарява“ много бързо. През пубертета той вече до голяма степен е загубил функциите си и се състои почти изключително от мастна тъкан. Въпреки че през последните години тимусът е бил обект на обширни медицински изследвания (Т- лимфоцити = лимфоцити. които имат връзка с тимуса), неговата функция в изработването на имунната защита все още крие много нерешени научни проблеми.
Към лимфната система се причисляват и тонзилите (= лимфоепителни органи). Кръвта фактически спада към лимфната система, защото в нея има относително голям брой лимфоцити.

Най-нови

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme