Глаукома (зелено перде)

Съществуват редица теории относно произхода на означението „зелено перде“ за глаукомата, чиято историческа достоверност не може да се провери.
Причината за това заболяване, което ако не се лекува, нерядко води до ослепяване, е повишение на вътреочното налягане. Цилиарното тяло непрестанно отделя течности (не сълзи, последните произхождат от специални слъзни жлези, които понякога са доста силно развити и бързо реагират). Тази течност под формата на камерна вода изпълва пространството между роговицата и изпълва пространството между роговицата и ириса и между ириса и стъкловидното тяло. Това е течността, която „промива“ зеницата. Нормално продукцията на камерната вода и нейното оттичане се уравновесяват. Ако се отделя повече камерна вода или ако поради запушване на фините каналчета по ръба на окото оттичането й се затрудни, настъпва повишаване на вътреочното налягане. От това повишено налягане зрителният нерв се избутва навън от очната ябълка (това се познава с помощта на офталмоскопия), зрителните клетки се увреждат, кръвоснабдяването на ретината се нарушава. Настъпват и рефлексни реакции в целия организъм: силно главоболие, гадене, повръщане, виждане на странни цветове и други подобни.
При наличието на главоболие и световъртеж, както и при необикновено цветоусещане („цветни дъги“) трябва да мислим и за глаукома.
От посочената комбинация от причини се извежда и режимът при един глаукомен пациент. Той трябва по възможност да избягва всичко, което може да предизвика по-нататъшно повишение на налягането в окото. Тук спадат вещества, които увеличават оросяването и активизират, например кофеинът. Глаукомата е една от малкото болести, при които кафето наистина може да се консумира само след много щателно изследване, и то в много малки количества. Трябва да се избягват и големи физически усилия, които водят до повишаване на кръвното налягане.
Важно е да се знае също така, че са забранени всички медикаменти, които причиняват разширение на зениците. Като последица от зеничната реакция цилиарното тяло се притиска към ръба на очната камера и стеснява намиращия се там изходен канал на очната вода. Затова един пристъп на глаукома може да се предизвика и от тъмнина (слънчеви очила!), ако вече е съществувало повишено вътреочно налягане.
Изследването на вътреочното налягане се прави от лекар. Чрез внимателно натискане с пръст върху затвореното око може приблизително да се прецени очното налягане. По-меродавно е измерването му с „тонометър“, с помощта на който еластичното напрежение на очната ябълка се отчита по това, доколко една тапичка може да деформира „ябълката“. Възможно е и измерване без допир. Индиректно очното налягане може да се прецени при изследване на очното дъно, тъй като при твърде високо вътрешно налягане входът на зрителния нерв в очното дъно се натоварва повече и се избутва навън, подобно на някое закърпено място във велосипедна гума. Дълбочината на така образувания „кратер“ може да се измери с помощта на оптически системи.
Според по-нови изследвания около 3— 5 процента от всички хора в нашите географски области страдат в различна степен от повишено вътреочно налягане. В някои страни се въвеждат вече профилактични прегледи и диспансеризация на рискови пациенти. Глаукомата се среща повече в напреднала възраст, отколкото на младини. Вероятно предразположението се наследява, без да съществува някаква проста закономерност при наследствения процес, така че децата на глаукомно болни не страдат задължително от това заболяване.
Покрай посочените оплаквания най-опасното усложнение на глаукомата е заплашващото ослепяване. Причината за това е високото вътрешно налягане, както и обусловените от него обменни нарушения в очното дъно и увреждането на зрителните нерви. Но при редовен лекарски контрол, съответен начин на живот и евентуално оперативно лечение очното налягане може до голяма степен да се нормализира.
Освен с медикаментозно лечение съществува възможност да се отвежда произведената в повече камерна вода през изкуствени миниатюрни изходни каналчета. Подобни каналчета могат да се „издълбаят“ например с помощта на лазерни лъчи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme