Възможна продължителност на човешкия живот 120 години

Още в най-старо време изследователите са се занимавали с въпросите на стареенето. Известни са подробните проучвания на Гален, който още тогава препоръчвал активност и правилен начин на живот (диета) за предпазване от старческо изхабяване. Берлинският лекар Хуфеланд също се е занимавал с „изкуството да се продължи човешкият живот“, като развивал редица теории и препоръки, които и днес още изглеждат доста модерни. С помощта на съвременни научноизследователски методи са разкрити многобройни подробности от процеса на стареенето и са потвърдени „класическите“ наблюдения. Доказано е например, че в напреднала възраст настъпват изменения в йонния състав на тъканите, особено в съединителната тъкан, която е с по-малко активна обмяна и по-бавно нараства. Старият организъм съдържа по-малко вода, отколкото младият, поради което в миналото стареенето е било смятано чисто и просто като „изсъхване” на организма. В различни тъкани се появяват отлагания от калциеви соли и мазнини (пример: артериосклероза, калциране на артериите). В съединителната тъкан се увеличава колагенът, еластичността на тъканите намалява. Относителният дял на активна телесна маса (напр. мускулатура) става по-малък, поради което и функцията на органа вече не се осъществява с пълна сила. Като резултат от това се явява намалена адаптационна способност. В много клетки се образуват т.нар. старчески пигменти (отлагания с кафеникав цвят). Създаването на нови клетки става, общо взето, по-бавно, отколкото при младия човек. Всеизвестни са промените във външния вид, като набръчкване на кожата, побеляване на косата, забавяне на движенията и др. Колкото и еднозначни да са тези възрастови изменения, съвсем неправилно ще бъде, ако от тях изведем някаква отрицателна оценка на стареенето. Не е вярно например, че един стар човек вече не можел да научи нищо ново. Той заучава по-бавно, по-трудно, по друг начин. Но той и по-критично оценява новите неща, в своята преценка влага целия си жизнен опит, а заученото прилага с по-голяма критичност.

Очакваната средна продължителност на живота, която понастоящем в ГДР възлиза на 73 години за новороденото, често се взима като нормална биологична стойност на човешкия живот. От това следва, че по-възрастни хора се срещат по изключение, каквото изключение е и значително по-ранната смърт. Това не е вярно. И през миналите столетия е имало старци, които достигали до много, много дълбока старост. Въпреки това средната продължителност на живота е била много малка, защото голямата смъртност в кърмаческа възраст е повлиявала в значителна степен тази средна стойност. В Древна Гърция и Древен Рим средната продължителност на живота е била 18—20 години. През 18. век тя е възлизала на около 35 години. В началото на нашето столетие в Европа тя се е движила около 50 години, следователно през последните 80 години се е увеличила с около 20 години. Броят на жителите над 65 години от 1910 г. насам е нараснал повече от три пъти (около 50 на 1000 жители). Решаваща е значи не горната възрастова граница, достигната от старите хора, а броят на тези, които достигат до дълбока старост, до 80 и повече години. Но и това не е биологичната горна граница на човешкия живот. Според прогнозите, които почиват на научни изследвания, човешкият живот може спокойно да продължава и 100 и 120 години, и то не като изключение, а като правило. Някои преценки отиват дори още по-далече.

Но за достигане на такава голяма възраст са необходими не само медицински познания с висока ефективност, но и възможности за премахване на всички скъсяващи живота фактори (вредни въздействия от околната среда, злоупотреба с алкохол и тютюн, прехранване, нездрав начин на живот), както и всички скъсяващи живота болести.
Не съществуват и никога няма да съществуват медикаменти, които да създават вечна младост. И стареенето никога няма да може да се предотвратява с медикаменти. Но може да се предполага, че има вещества, които са в състояние да забавят настъпването на последиците от възрастовите промени — например от посочените изменения в съединителната тъкан — или да допринасят за тяхното по-леко протичане, както и да премахват известни отпадъчни явления (изхранване на стареещите органи). Това е една от целите на съвременната наука за стареенето. Чрез редица обществени и социални мероприятия също ще могат да се намаляват последствията от биологичните промени при стареенето. Тук влизат например пригодените жилища за стари хора, специални работни места за по-възрастни трудещи се, цялостно включване на възрастните хора в обществения живот и много други.

Въпреки че старостта не е болест, известно е, че с напредване на възрастта болестите зачестяват и често се появяват по няколко наведнъж (полиморбидност). Трябва да се знае, че в старческа възраст болестите протичат понякога по-различно, отколкото при млади пациенти. Те започват бавно, коварно (сърдечни заболявания, смущения в оросяването, тумори и др. подобни), често пъти се явяват в хронична форма (бронхит), протичат атипично (пневмония без температура), в повечето случаи причиняват по-малко оплаквания. Докато малките деца вдигат температура дори и при някоя „дреболия“, при стари хора дори и една тежка инфекция може да протече без температура.

Това трябва да се знае, за да се оценяват правилно оплакванията при по-възрастните пациенти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme