Бъбречни заболявания

Бъбречните болести също спадат към нередките заболявания. При жените те се срещат по-често. Обикновено се касае за възпаления, новообразувания, камъни или функционални нарушения в бъбреч­ната тъкан.

Възпаление на бъбречното легенче (пиелит)
При болки в областта на бъбрека лаикът в повечето случаи предполага, че има възпаление на бъбречното легенче. Клиничният опит обаче ни учи, че изолираните възпаления, тези, които засягат само бъбречното легенче, не са толкова чести, колкото се предполага. Възпалителните изменения на легенчето преминават и върху бъбречната тъкан (пиелонефрит), като засягат частично и бъбречните клетки, разположени между каналчетата.
Пиелонефрит
Касае се за възпаление (бактериално) на бъбречната тъкан (на интерстициума, т.е. на тъканта, разположена между каналчетата). Вторично могат да се засегнат и функционалните участъци в бъбречната тъкан.
Пиелонефритът е много разпространен. Смята се, че около 5% от населението страда от възпалителни изменения в бъбреците от различна степен.
Навлизането на бактерии става по кръвен или лимфен път, но то може да се получи и по пикочните пътища при задръжка на урина. Предразполагащи фактори са някои имунологични механизми, предварителни увреждания на бъбреците, смущения в оттичането на урината и други подобни. Простудата също играе несъмнена роля, защото при нея настъпват нарушения в нормалните защитни механизми на бъбречната тъкан и в кръвооросяването.
При пиелонефрит покрай пристъпите от висока температура на преден план изпъкват тъпи болки в гърба, болки при почукване и натиск в областта на бъбреците, често пъти и затруднения при уриниране. При хроничен пиелонефрит тези симптоми са по-слабо изразени, но се явяват по-често и на известни интервали от време.
При целенасочено изследване понякога бактериалните причинители могат да се докажат в урината.
Един пиелонефрит трябва винаги да се лекува от лекар, и то достатъчно дълго време, т.е. и след отзвучаване на острите явления. В противен случай процесът напредва и води до тежки увреждания на бъбречната тъкан с последващо нарушение на бъбречната функция.
Гломерулонефрит
Това възпалително бъбречно заболяване засяга предимно гломерулите и най-често се явява като последствие от имунологична реакция, един вид като израз на свърхчувствителност на бъбреците спрямо определени органични агенти. То се среща предимно в млада възраст. Най-често при гломерулонефрита се открива първично заболяване, например стрептококова инфекция на дихателните пътища. В борба с тези причинители се образуват комплексни антитела, които се отлагат и в бъбрека като отделителен орган. Срещу тези комплекси организмът създава „по погрешка“ още повече защитни вещества и по този начин предизвиква една верижна реакция, която води до тази порочна имунологична реакция. Ето как — силно опростено — можем да си представим причината и начина на възникването на един гломерулонефрит.
Заболяването се придружава винаги от тежки общи симптоми: лошо самочувствие, повръщане, диария, задръжка на течности (отоци), кръв в урината, повишено кръвно налягане (ренална хипертония), главоболие (мозъчен оток) и много други. Особено характерна е задръжката на течности в кожата на лицето (оток на клепачите). При изследване на урината покрай червените кръвни телца (а при пиелонефрит — бактерии и бели кръвни телца) се намират преди всичко големи количества белтък, който се отделя с урината.
Лекарските назначения (покой на легло, строга безбелтъчна диета, ограничаване на течностите, безсолна храна и др.) трябва да се спазват строго, за да може болният да оздравее напълно — което често пъти става едва след едно лечение, продължило 6 седмици и дори повече. При много голямо нарушение на бъбречната функция през острата фаза на болестта може да стане нужда от лечение с изкуствен бъбрек.
Бъбречни камъни, бъбречна колика
Камъни могат да се образуват дори и в малките бъбречни каналчета (пясък), но по-голямо значение имат конкрементите с различен състав, които се срещат в бъбречното легенче поединично или в по-голям брой. Инфекции, атипичен състав на урината, задръжка на урина, уродства и други подобни създават благоприятни условия за образуване на камъни, въпреки че не във всички случаи може да се открие причината на заболяването.
Големите камъни, които не могат да се изхвърлят от бъбречното легенче, не предизвикват колики, а болки, които напомнят пиелонефрит.
Такива единични камъни могат да нараснат дотолкова, че най-после да изпълнят целия лумен на легенчето (отливъчен камък), при което бъбрекът престава да функционира.
Ако един по-малък камък се избута в отводящите пикочни пътища, като резултат настъпва силно болезнената бъбречна колика. Болките се излъчват надолу, към вътрешната страна на бедрата. Поради много силните болки при бъбречна колика в повечето случаи трябва да се повика лекар по спешност. Трябва да се подчертае изрично, че не бива да се провежда самолечение. „Опитите за изтласкване“ на камъка (лечение с бира) също трябва предварително да се обсъдят с лекар, защото при едно вече съществуващо увреждане на бъбрека ще бъде съвсем погрешно той да се обременява с толкова големи количества течности.
Съставът на бъбречните камъни може да бъде най-различен. Срещат се камъни от пикочна киселина, фосфатни, оксалатни и други камъни, а често пъти са налице и смесени конкременти. При някои видове може да се опита и медикаментозното стапяне — с по-големи изгледи за успех, отколкото при жлъчните конкременти. Но това може да стане само при условие че химичният състав на камъка е известен или поне се предполага и ако няма калциев слой, който да спира достъпа на стопяващите субстанции. Камъните от пикочна киселина например понякога се раздробяват и изхвърлят посредством дълготрайно алкализиране на урината (пиене на цитратни смеси). Конкрементите създават почва за възникване на бъбречни възпаления и затова трябва винаги да се лекуват от лекар.
При по-големи камъни в бъбречното легенче в повечето случаи не може да се избегне оперативното им отстраняване.
Подвижен бъбрек
Въпреки че бъбреците са фиксирани с помощта на съединителна тъкан, понякога при известно предразположение те проявяват ненормална подвижност, която може да предизвика болки. При спадане на бъбрека поради прегъване на пикочопровода може да настъпи задръжка на урина и да се създаде благоприятна почва за възникване на възпаление и евентуално нарушение на бъбречната функция.
Ако оплакванията не се овладяват с помощта на поддържащи колани, режим с избягване на по-големи натоварвания и други подобни, ще се наложи оперативно лечение.
Нарушения в оросяването на бъбреците
Тъй като бъбреците съдържат големи артериални клонове и през тях минава голямо количество кръв, уврежданията на съдовите стени и смущенията в кръвооросяването се отразяват много отчетливо върху бъбречната функция. Както вече изтъкнахме, артериосклерозата на голямата бъбречна артерия най-често предизвиква реактивно повишаване на кръвното налягане. Но ако има изменения и в малките бъбречни артерии, така че въпреки повишеното кръвно налягане оросяването на бъбрека не се подобрява, реактивно могат да настъпят такива тежки увреждания и кръвното налягане да достигне толкова високи стойности, че да започнем да говорим за малигнена хипертония.
В такива случаи обичайните мерки за понижаване на кръвното налягане обикновено не дават резултат.
Остра бъбречна недостатъчност
Многобройни причини (отрови, шок, нарушения в оросяването, бъбречни камъни, тумори, наранявания, имунни реакции, разпад на червени кръвни телца и много други) могат да станат причина бъбречната функция внезапно или постепенно да отпадне. Престава отделянето на постоянните пикочни вещества и обратната резорбция на важни вещества от първичната урина. Поради нарушението в бъбречната функция се прекъсва образуването на урина. Вследствие на това в кръвта рязко се увеличава съдържанието на онези вещества, които в нормално състояние се отделят задължително с урината (уремия).
В зависимост от степента и вида на нарушената бъбречна функция бъбречната недостатъчност може за известно време да започват едва през втората фаза и стигат дори до замъгляване на съзнанието. Пълната картина на уремия настъпва (без лечение) едва след 10—14 дни. В този период се крият шансовете за едно успешно лечение. Напълно е възможно след диализа (изкуствен бъбрек) и премахване на причината за острата недостатъчност бъбреците изцяло да си възвърнат функционалните способности.
Една хронична бъбречна недостатъчност, т. е. трайното отпадане на бъбречната функция, неизбежно води до трайно нарушение в отделителните процеси. Това са случаите, които трябва да се лекуват с редовно прилагане на изкуствен бъбрек или с бъбречна трансплантация.
Воден бъбрек, хидронефроза
Поради дълготрайна задръжка на урина бъбречното легенче може да се разшири до крайност, така че същинският бъбрек да се разпознава само като тънка ивица по ръба на кълбовидното образувание. От нарушението в оттичането бъбрекът един вид се е „самоудавил“, защото въпреки всичко той продължава да образува урина, с което се засилва още повече налягането от застоя.
Ако оттичането на урината не се възстанови по-скоро — това може да стане например чрез изваждане на камъка от бъбречното легенче, ще се стигне до трайна загуба на функцията на бъбрека.
Сбръчкан бъбрек
Някои възпалителни изменения или смущения в оросяването могат до такава степен да стопят бъбречната тъкан, че бъбрекът да остане не по-голям от слива. Разбира се, такъв един сбръчкан орган вече не е в състояние да действува като нормален бъбрек, като отделителен орган. Ако в него въобще се запази някаква филтърна функция, то само за да се отделя оскъдно количество урина, която по състав до голяма степен отговаря на кръвната плазма. Следователно вече не може да става нито концентрация, нито активно« разреждане на урината като специфични за бъбрека функции. Сбръчканите бъбреци също могат да станат причина за възникването на ренална хипертония.
Подковообразен бъбрек
Редкият подковообразен бъбрек, който е разположен в средата на таза, всъщност е една малформация. Двата бъбречни зачатъка не са се развили поотделно, а са останали сраснали в долните си полюси. Въпреки атипичното си местоположение и ненормалната си форма тези бъбреци могат да бъдат напълно функционално годни и в такъв случай представляват само една случайна находка.
Кистозен бъбрек
Като вродена аномалия могат да се срещнат мехурчести издатини по по­върхността на бъбрека, които характеризират картината на кистозния бъбрек (кисти=кухи пространства в органите, изпълнени с течност). Поради аномалия в развитието в бъбречния зачатък не всички пикочни каналчета, респ. събирателни канали, се свързват с гломерулите. Съществуват следователно гломерулни участъци, които завършват един вид сляпо. Тъй като и те отделят течности, слепият им край се издува като миниатюрен въздушен балон. Ако са засегнати само някои участъци от органа, то един кистозен бъбрек може да бъде напълно функционално годен и да образува урина в достатъчно количество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme