Артерии

Артериите са най-дебелите кръвоносни съдове. Те разнасят артериализираната кръв, т. е. кръвта, която е поела кислород от белите дробове, в целия организъм. Стените им са силни и еластични, тъй като при всеки сърдечен удар те се разширяват и парират натиска на кръвния ток. Тези ритмични разширения на артериалните стени се усещат при опипване на пулса.

Близките до сърцето големи артерии са най-еластични, защото тук разликата в налягането между систолата и диастолата е най-голяма (при патологични състояния гя възлиза на 13,3 кПа — 100 тора, и повече). Артериите в периферията на тялото имат по-силна мускулна стена, понеже чрез промени в съдовия лумен регулират обема на кръвооросяването в съответния участък. Артериите следователно не са само кръвни пътища, те си имат и своя регулировъчна светофарна система.

На напречен разрез артерията се състои от няколко слоя. Най-отвътре се намира луменът, кухината, в която тече кръвта. Вътрешният слой на съдовата стена — ендотелът, прилича на тънък тапет, с който е облицована съдовата тръба. Този слой е много важен, и то по-специално за правилния кръвоток, защото не позволява образуването на неравности по съдовата стена и по този начин предпазва от настъпването на кръвосъсирващи процеси. Ако стената беше грапава, тя би причинявала разрушаване на кръвните плочици, което би довеждало до съсирване на кръвта в съдовете. Ендотелният слой предотвратява това. И наистина опитите за заместване на артерии е изкуствена материя, както и за създаване на изкуствено сърце се натъкват на големия проблем за намиране на вещества със свойства, подобни на съдовия ендотел.

След ендотела идва средният слой, същинската стена на артерията, която съдържа еластични влакна, съединителна тъкан, а също и мускулни влакна (гладки мускулни клетки, които не се съкращават волево, т. е. не се влияят от нашата воля). Мускулните влакна са наредени сиираловидно и по такъв начин стесняват и разширяват съдовия лумен. При големите кръвоносни съдове в този дебел среден слой се намират и малки артерийки, които поемат неговото изхранване — артерии в артериите.

Външният слой на артериалната стена представлява еластична съединителна тъкан, която изравнява движенията на съдовата стена и осъществява връзката с околните тъкани.

Колкото по-малки стават артериите, толкова по-тънка става по правило и стената им. Но ендотелът, вътрешният слой, е винаги налице. Дебелината на мускулния слой обаче силно се колебае. Когато артериите преминат в артериоли — най-малките артерии преди прехода им в капиляри, — този слой постепенно изчезва съвсем. Това има голямо значение за обмяната на кислород и хранителни вещества, която става в областта на капилярите. Тази обмяна се ускорява, когато има колкото може по-малко междинни слоеве.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme