Анемии

Всъщност името на тази клинична картина е неправилно, защото „анемия“ би означавало пълна липса на кръв. Такова нещо, разбира се, никога не може да се случи, дори и при най-тежка анемия.

Говорим за анемия, когато броят на червените кръвни телца, кръвният пигмент в тях или общото количество на кръвния пигмент са намалени. В такъв случай транспортният капацитет практически не е достатъчен за обмяната на газовете.

Споменахме наистина, че никога в тялото не циркулира цялото количество кръв, следователно организмът има на разположение значителни резерви. И затова едно малко или постепенно намаление в съдържанието на кръвен пигмент няма да се отрази нито на общото състояние, нито на работоспособността на организма. Често пъти анемията се открива случайно при някое изследване. Спомням си за един пациент от моята практика, който имаше само една трета от нормалното хемоглобиново съдържание — 15 г% — и въпреки това си гледаше работата като майстор по покривите. Подобни случаи могат да се обяснят само с постепенното адаптиране на организма към намаленото снабдяване с кислород.

Типичен белег на анемията е очебийната бледност. Този симптом не е сигурен, защото цветът на кожата се влияе и от много други фактори; освен това тук играе роля и типът на кожата, т.е. нейното пигментно съдържание.

Причините за настъпване на анемия могат да бъдат най-разнообразни. Най- честата причина е липсата на желязо, тъй като то е необходимо за образуването на кръвния пигмент. Но желязото може да се приеме от храната само под определена форма. След загуба на кръв, при едностранчиво хранене, след продължителни инфекции или храносмилателни смущения може да се стигне дотам организмът, който изразходва желязото си много пестеливо и използува повторно почти цялото количество, което се отделя при разпадането на еритроцитите, все пак да остане с по-малко желязо, отколкото е необходимо за хе- моглобиновия синтез. Тогава се явява недостиг на кръвен пигмент, който засяга както отделния еритроцит, така и общото хемоглобиново съдържание на кръвта. Желязодефицитната анемия (хипохромна = анемия поради недостиг на пигмент) се среща предимно при жени, тъй като тази дефицитна ситуация настъпва най-често при силни менструални кръвотечения и допълнително натоварване на железните депа. Такава анемия може да възникне и при тежки наранявания с кръвоизливи, но при еднократно и краткотрайно кървене опасността много пъти се надценява. Кръвотечението от носа, взимането на кръв за изследване, както и кръводаряването не се последват от нарушения в железния баланс.

Не е вярно, че спанакът снабдявал организма с желязо, въпреки че това твърдение се предава от поколение на поколение. Това желязо не може да се поеме от организма! Обикновено организмът покрива нуждите си от желязо със смесено хранене, а също и от животински хемоглобин. В случай на нужда железните депа могат да се попълнят с помощта на железни препарати (витаферо).

Смущенията в образуването и узряването на червените кръвни телца също водят до анемии. Това се среща най-често при изменения в костния мозък, тъй като кръвта се образува там. Ако костният мозък се увреди от някои отрови или от туморни разраствания, подвозът на кръвни клетки става недостатъчен. Има много отровни вещества, които действуват върху костния мозък. Лекарствата, които спират растежа на клетките, също засягат и костния мозък. Така че след медикаментозно лечение може да се стигне и до преходна анемия. Този факт са явява в подкрепа на аргументацията против безкритичното са- молечение, тъй като реакциите на костния мозък не винаги могат да се предвидят.

Анемии могат да възникнат и тогава, когато се образуват функционално негодни еритроцити. Анемия настъпва и като придружаващо заболяване при много болести, например при бъбречни болести, тумори, чернодробни заболявания и много други. Една особеност представлява т. нар. пернициозна анемия (анемия на Бирмайер), която се дължи на липсата на витамин В12. Тази ситуация възниква тогава, когато в сто- машната стена липсва един „вътрешен фактор“, който поема този витамин от храната.

Лечението на анемията зависи от нейната причина. Често пъти е достатъчно назначаването на желязо или пък се правят кръвни трансфузии.

Научните работници се стараят да изолират някаква субстанция, която да регулира кръвообразуването и един вид да поема командата за увеличение на кръвната продукция. Трябва да се подчертае и това, че организмът реагира много силно на дразненията от околната среда. Жителите на планински местности, където процентният дял на кислорода в дихателния въздух е по-малък, имат по-голямо съдържание на кръвен пигмент.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme