0,5 м срещу гравитацията

Все пак в сравнение например със силната мускулатура на митниците това е един много малък мускул, който въпреки това непрестанно изтласква в цялото тяло по 5 л кръв и повече на минута, а за да снабди с кръв мозъка на един изправен човек, сърдечния! мускул работи дори половин метър срещу гравитацията. Между мускулните влакна на сърцето се намират много кръвоносни съдове, а също и малко съединителна тъкан. Ако по различни причини, например от един минимален кръвен съсирек, се запуши някое малко съдово разклонение, то отделни мускулни влакна ще загинат, но от това функционалната способност на сърцето няма да пострада. При по-възрастни хора почти винаги се намират малки следи от такива загинали тъкани – те могат да се появят и при ревматизъм. Само ако загинат по-големи участъци от сърдечната мускулатура, сърдечната дейност страда и се изявяват признаците на сърдечен инфаркт. Не всяко най-малко увреждане на сърдечния мускул следователно е опасно. Сърцето също си има резерви и възможности за адаптация.

Разположението на мускулните влакна в миокарда е много сложно. Те не са подредени просто линеарно или мрежовидно. Касае се за няколко слоя спираловидно наредени влакна. Тази сложна структура се обяснява с тяхната функция. Свиването на мускулатурата предизвиква бързо намаляване на лумена на сърцето, за да може кръвта да се изтласка бързо и силно. По тази причина мускулатурата трябва да работи в определен ритъм, за да може при изтласкването да се изразходва минимално сила и енергия, а да се получи максимален ефект. При такова разположение мускулните влакна най-добре се справят с тази задача.

Без съмнение мускулният слой е най-важната съставна част на сърцето. Отвътре той е покрит с още една тънка ципа, която „облицова“ сърдечната кухина като тапет — ендокард. От ендокарда в тясна връзка с мускулния слой се образуват и сърдечните клапи, които имат особено голямо значение за правилната функция на сърцето. Те действуват като вентили, които насочват кръвния ток към съответните съдове. Тази игра на вентилите трябва да бъде още по-прецизна, отколкото при най-мощните автомобилни мотори. Едно „допълнително регулиране“ на тези вентили не е възможно.

В сърцето на човека има четири различни клапи:

Дясна сърдечна клапа, която се намира между дясното предсърдие и дясната камера. Тя се състои от три крила с форма на остри триъгълници (оттам трикуспидална клапа). Върховете на крилата се придържат от съединителнотъканни влакна също като е въжета.

Лявата сърдечна клапа се намира между лявото предсърдие и лявата камера. Тя се състои само от две такива крила, които в затворено състояние приличат на владишка корона, на митра, затова тази изключително важна и силно обременена клапа се нарича митрална.

Клапата на белодробната артерия (пулмоналис, пулмо = бял дроб) се намира там, където голямата артерия излиза от дясното сърце, отнасяйки бедна на кислород кръв в белите дробове. Тази клапа се състои от три джобчета, които стърчат като миди към лумена на съда; те могат да се сравнят с обърнат навън опънат чадър. Така както чадърът спира вятъра, така и тези джобчета задържат връщането на кръвта от белите дробове в сърцето.

Аортната клапа, клапата на най-голямата артерия в човешкото тяло, също се състои от три джобчета. Тя се намира непосредствено до изхода на аортата от сърцето, значи в нейната основа.

Важно е да се знае, че тези клапи се затварят с най-голяма точност и устояват на високото налягане на кръвния стълб. Ако се появят неравности по ръба на клапите, те стават „пропускливи“ и подобно на една порьозна уплътнителна гумичка пускат кръвния ток да нахлува в обратна посока. Нормално сърдечните клапи са напълно дорасли (в истинския смисъл на думата), за да изпълняват задачата си отлично. Но ако това точно взаимодействие между клапите се смути поради вродени изменения, калциеви отлагания (подобно както при калциране на артериите), от ревматични възпаления или други увреждания, тогава възникват така наречените клапни пороци, които се отразяват по най-различен начин върху правилното кръвоснабдяване на тялото. Колкото и да са мънички тези клапи, те имат жизнено значение.

Покрай трите слоя — основните градивни елементи на сърцето, нека споменем и кръвоносните съдове. Те имат по-особено значение, а понятието „коронарни съдове“ за много хора е далеч по-популярно, отколкото името на други кръвоносни съдове в организма. Венечните съдове на сърцето (коронарни) са важни именно затова, защото снабдяват с кръв сърдечната мускулатура.

Без достатъчно оросяване по пътя на коронарните съдове сърцето не може да работи добре. Те са нещо като проводник на бензин за мотора, който движи същевременно и бензиновата помпа. Когато коронарното оросяване не достига, получава се някакъв „порочен кръг“: сърцето работи по-слабо, поради това снабдяването на коронарните съдове с кръв намалява още повече, сърцето продължава да отслабва — ето една остра заплаха за живота.

Коронарните съдове на сърцето излизат от основата на аортата — те получават най-прясната, най-наситената с кислород кръв. Около 10 процента от всичката кръв сърдечният мускул „изразходва“ за себе си (а неговото тегло възлиза само на 0,5% от телесното тегло). Два кръвоносни съда — една дясна и една лява коронарна артерия, кръвоснабдяват цялата сърдечна мускулатура. От тях се отделят разклонения, които хранят отделните сегменти на мускулатурата. Ако в една от тези коронарни артерии навлезе кръвен съсирек или пък ако в стената на съда се натрупат отлагания, които твърде много стесняват лумена му (вътрешната му ширина), то цели участъци от сърдечната мускулатура остават без наситена с кислород кръв. В зависимост от локализацията на това съдово запушване загива по-голям или по-малък участък от мускулатурата. Появява се сърдечен инфаркт. Ако останалата мускулатура е в състояние да поддържа кръвообращението, тази драматична картина може да завърши добре. Но съвсем ясно е, че в острия стадий, когато част от активната сърдечна мускулатура отпада напълно, сърцето не бива да бъде подложено на никакво допълнително обременяване. Необходим му е пълен покой, защото в този момент то е запазило само малка част от обичайната си работоспособност. Но след като преодолее тази остра фаза, сърцето трябва да бъде привикнато наново към определени натоварвания — стъпка по стъпка, крайно предпазливо, винаги под контрол. За всички органни функции важи принципът: това, което не работи, закърнява. Ако сърцето се щади твърде много и твърде дълго време, притокът на кръв намалява още повече, нови кръвоносни съдове вече не се образуват, сърдечната мускулатура не се тренира достатъчно, за да може да поеме допълнителната работа. Върху тези факти се базират и съвременните методи на лечение след острия стадий, на рехабилитация. Впрочем не винаги при сърдечен инфаркт се доказва наличието на кръвен съсирек в коронарните съдове. В такива случаи вероятно се касае за сумиране на различни вредни въздействия, които водят до загиване на тъкани, до инфаркт.

Друга особеност на сърцето е неговата проводна система, един вид телефонна мрежа или програмна лента на сьрцею. Проводна за система се състои от два „центъра“: възела на Ашоф — Тавара в основата на дясното предсърдие и синусовия възел на мястото на вливането на телесните вени в сърцето. Възлите отговарят за сърдечния ритъм. В тях (в нормално състояние само в синусовия възел) възникват импулсите, които по проводната система се предават на сърдечната мускулатура и предизвикват нейната контракция. Ако при инфаркт или друго патологично изменение на вътрешната ципа на сърцето се засегне и прекъсне проводната система, тогава се смущава ритмичната дейност на сърцето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme