Телесните течности

Освен като носител на т.нар. формени елементи (клетки, влакна) телесната течност има решаващо значение и за правилното съгласуване работата на всички органи и системи. Възрастният човешки организъм се състои до 60% от вода. Телесната течност в по-голямата си част е свързана във вътрешността на клетките, в протоплазмата (интрацелуларна течност). Тя обаче е в постоянни тесни взаимоотношения с екстрацелуларната течност в лимфните съдове и с кръвната плазма в кръвоносните съдове, с които осъществява редовна обмяна на веществата. Без тази редовна обмяна на течности поддържането на жизнените процеси в многоклетъчните специализирани живи същества би било немислимо.

Съдържанието на течности в организма зависи и от възрастта. Ембрионите се СЪСТОЯТ в 95% от течности. При новороденото течностите все още са 80%. С възрастта те постепенно намаляват.
В сравнение с богатите на клетки тъкани съединителната тъкан съдържа сравнително малко течности. Като се има пред вид какъв е нейният дял от теглото на тялото, мускулната тъкан в това отношение доминира — в нея се съдържат над 50% от целия обем течности. На второ място идва — колкото и странно да звучи — скелетът с 12%.

Едва на трето място следва относително „влажната“ кожа. „Течният орган“ — кръвта — се нарежда чак на четвърто място, с по-малко от 5% от целия обем течности в човешкия организъм.
Големият физиолог Клод Бернар още през средата на миналото столетие подчертава значението на тази вътрешна течна среда като „основа и общ фактор за цялата локална обмяна на веществата“:
Всяка промяна в състава на тази течна среда се отразява върху целия организъм (загуба на течности при много силно изпотяване); смущения в съдържанието на солта в кръвта при бъбречни болести; намаляване на белтъчното съдържание при продължително гладуване и при чернодробни увреждания; навлизане на отровни вещества и т.н.
Действието на лекарствата също се осъществява с помощта на тази телесна течност, която ги пренася до мястото, където трябва да окажат своя ефект.

Цялата телесна течност съдържа освен вода също и разтворени белтъчни вещества и различни соли (натриеви, калиеви, калциеви и магнезиеви съединения с хлориди, бикарбонати, фосфати, сулфати и много други), микроелементи и разпадни продукти, респ. транспортни форми (кръвна захар, кръвни масти) в малки концентрации.
Йонният състав в клетките и в безклетъчната телесна течност е променлив, но сумата на йоните остава константна. Намаляването на течностите води следователно и до намаляване на вътреклетъчното водно съдържание.

Регулацията на водния и електролитния баланс се осъществява не само чрез бъбреците (урина). Течности се отделят и с издишания въздух (около 500 мл на ден), и през червата. При силно изпотяване загубата на течности през кожата може да достигне няколко литра, като във всички случаи се отделят и соли. За поддържане на основните жизнени процеси бъбрекът трябва да отделя най-малко по половин литър дневно, защото в противен случай ще се стигне до задръжка на отпадни продукти от обмяната на веществата, които задължително трябва да се отделят чрез урината (бъбречно отравяне, уремия).
Лекарствата се разпределят в телесната течност по типичен начин. След приемането им („навлизане“) се получава отначало една относително висока концентрация в кръвта, респ. кръвната плазма. Различни клетки (например фагоцити или пък мастна тъкан) поемат действуващата субстанция и кръвното й ниво намалява. След това биологично активното вещество постепенно се отделя наново в кръвта.Тази динамика има голямо значение при назначаването на лекарствените средства, например при антибиотиците. Началната доза трябва да бъде висока, за да се достигне бързо необходимото ефективно ниво, а след това с малки дози може да се „попълва“ депото. По тази причина екзактната дозировка е абсолютно необходима.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme