Стрес

Стресът стана модно понятие. С него се опитваме да характеризираме възбудата, прекаленото натоварване, неправилния начин на живот. Но съвсем не е такова съдържанието на понятието в този общоприет смисъл. Всъщност думата стрес е взаимствувана от геологията. Там тя означава — но кой ли помни това — състояние на напрежение между отделните пластове.

Селие, един учен от Канада, на който дължим дефиницията на понятието стрес, сигурно е имал пред вид и това напрежение. Според Селие стресът представлява защитна и приспособителна реакция на организма, нещо като състояние на тревога. С помощта на дразнения и сигнали от околната среда организмът се подготвя за максимална дейност. При животното това може да бъде една страшна, светкавична нападателна реакция или бягство, при което се изразходват всички резерви. И в двата случая от състояние на пълен покой организмът е принуден веднага да развие максимална дейност. Подготовката за това става с помощта на хормонални фактори (адреналин от сърцевината на надбъбрека) Разпределението на кръвта се променя, мускулатурата получава повече кръв. Образува се повече кръвна захар като доставчик на енергия. Вегетативната нервна система се „пререгулира“, като се активизират всички процеси за бърз добив на енергия, докато храносмилането и подобни действия се ограничават. Сърдечната дейност зачестява, кръвното налягане се покачва, за да се подобри кръвоснабдяването на периферията на тялото. Всичко това представлява реакция на организма за приспособяване към едно „алармиращо“ дразнене от околната среда.

Щом настъпи фазата на повишеното натоварване (напр. старт при спортно състезание, умствено напрежение при някаква публична изява, реакция при словесен дуел, бърза реакция при някакъв сложен работен процес и др. подобни), то стресовата реакция е допринесла вече за подготовка на организма. Но ако тази алармена реакция започне да зачестява, да се появява почти без почивка и ако в такъв случай не се получи „отговор“ на подготвените резерви, защото не настъпва допълнителното физическо обременяване на организма (както ако например след изстрел от стартовия пистолет стартът — с повишено мускулно напрежение — не настъпи), то от тези първоначално положителни стресови реакции се развиват действително вегетативни смущения и синдроми на преобременяване.

От това следва, че изобилните непрестанни дразнения (но също и липсата на дразнения), претоварването, но също и постоянното недостатъчно натоварване действуват като отрицателни стресови фактори. Да се опитваме обаче да избягваме всякакво натоварване, за да щадим здравето си, това е неправилно и в противоречие с основните биологични принципи. Всяка една система в организма, която не се натоварва и не се тренира,закърнява, функционалната й годност се намалява. Всеки, който е претърпял злополука, знае, че след счупване на кост „щадените“ продължително време ръка или крак отслабват, мускулатурата намалява по обем, костта става по-тънка. След зарастване на костта първоначалната издръжливост трябва да се възстановява чрез ежедневно трениращо натоварване, респ. с помощта на целенасочена лечебна гимнастика. Същото се отнася и до регулацията на кръвообращението, дишането и др.

Тази способност на организма да се адаптира към променливите условия е от основно значение за преодоляване на вредните влияния на околната среда.

Колкото по-голяма е адаптационната способност, толкова по-малък е рискът от заболяване. Някои дефинират понятието болест като живот отвъд диапазона на приспособяване на човешкия организъм. Възможността да се справяме с най-различни въздействия на околната среда без вреда за организма е залегнала в основата на целенасочения тренинг за здраве, на закалителните мероприятия, на профилактичното здравеопазване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme