Смъртта

Смъртта означава непоправимо изгасване на всички жизнени функции. За нейното настъпване може да има ясни причини (болести, злополуки, отравяния) или пък тя отначало да не бъде свързана е някое определено заболяване. Все пак и при такива „неми“ смъртни случаи („старческа немощ“) причината се търси винаги в „отказа“ на дадена система от органи (най-често сърцето и кръвообращението), защото жизнеспособността на човешките клетки не се изчерпва при обичайната продължителност на живота. Смъртта идва не поради „изтощение на жизнената сила“, а винаги като последствие от отказа на някоя важна система от органи, която повлича със себе си в небитието и останалите органи и клетки като цена за специализацията на клетките в човешкия организъм.

С развитието на техническите възможности на съвременната медицина понятието смърт беше подложено на диференцировка. Както е известно, понастоящем е възможно да се запази „животът“ на даден пациент в продължение на месеци и години без собствена сърдечна дейност и без дишане, е помощта на изкуствено обдишване и изкуствено кръвообращение. Чрез тези технически системи телесните клетки получават достатъчно кислород, а чрез изкуственото хранене (венозни вливания)— и горивни материали за обмяната на веществата. Въпреки това този пациент не „живее“, той не е в съзнание, не възприема нищо, реагира само с най-прости рефлекси. Без техническите апаратури сърдечната дейност и дишането биха престанали веднага.

За това състояние беше въведено понятието „клинична смърт“. В някои случаи — ако причината за парализата на дишането и спирането на сърцето е известна и бъде премахната — след известно време може да настъпи възстановяване и да се възобновят спонтанните реакции. В такъв случай пациентът от клинична смърт се възвръща към живот. Също и при краткотрайно спиране на сърцето (сърдечен инфаркт, операция на сърцето) с помощта на електрическо дразнене на сърцето и изкуствено обдишване (включително и сърдечен масаж) тази фаза на КЛИНИЧНЯТа смърт може да бъде превъзмогната. От продължителността на смутеното мозъчно оросяване зависи дали ще останат някакви трайни увреждания. Няколко минути мозъкът може да издържи.

Случвало се е да се разпространяват някакви фантастични слухове за привидно мъртви лица (мнима смърт); такива слухове са довеждали понякога дори до съставяне на специални завещания, а има и случаи, когато страхливи скептици са искали да им поставят телефон в ковчега. Тъй наречената мнима смърт отговаря приблизително на клиничната смърт. Може да се случи дишането да стане толкова повърхностно и сърдечната дейност толкова слаба, че един лаик да не може да ги долови, въпреки че има още остатък от живот (вита минима). Трябва обаче изрично да се подчертае, че установяването на смъртта от страна на лекаря — а всеки смъртен случай трябва да бъде прегледан и удостоверен от лекар — се опира върху сигурни белези на смъртта. Историите за привидно мъртви, които са възкръснали от ковчега си, се отнасят поне в наше време към царството на приказките, така както и фантастичните истории за Дракула и неговите имитатори.

Обстоятелството, че с настъпване на смъртта не всички клетки и органи стават едновременно нежизнеспособни, като изгорели, стои в основата на дарителството на органи и на органната трансплантация. От един несъмнено починал човек — смъртта трябва задължително да бъде констатирана от лекарска комисия— могат да се вземат органи, като бъбреци, черен дроб, евентуално и сърце, известно време след пълното спиране на кръвообращението, да се консервират за кратко време (няколко часа) и да се присадят на подходящ приемател. Главно условие за успеха на една трансплантация е еднаквата тъканна поносимост, за да може реакцията на отхвърляне да бъде колкото е възможно по-малка. В тези случаи смъртта помага за запазването на друг човешки живот.

Така например трансплантацията на бъбрек може да върне един пациент е напълно угаснала бъбречна функция към почти нормален живот. Бъбречната трансплантация е най-успешната трансплантация в целия свят. И тя не е лишена от рискове, но въпреки това често е една голяма надежда за пациента. През 1954 г. беше проведена първата трансплантация на бъбрек. Оттогава досега много хиляди болни от цял свят дължат живота си на един чужд бъбрек. Органните трансплантации не могат да дадат на човека безсмъртие чрез етапно заместване на всеки един орган с някой „по-млад“. Но те могат да поддържат в биологическите му граници един живот, който е застрашен поради заболяване с трайно отпадане на някои функции.

И със смъртта са свързани много мистични представи. Цели религии са изградени върху представата за живот след смъртта, за безсмъртието на духа; те тълкуват смъртта само като прелом, като интервал към безсмъртието.
Не е наша работа да тълкуваме митове и догми. Но от научна гледна точка няма никакви доказателства, че с настъпването на смъртта животът не угасва невъзвратимо. И смъртта принадлежи към живота. Тя не би трябвало да се възприема като нещо неестествено, или нещо ужасяващо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme