Смущения в кръвооросяването

Кръвообращението осигурява за всички органи и тъкани снабдяването с кислород и хранителни субстанции за добив на енергия при обмяната на веществата; то дава възможност да се отделят отпадъците от обмяната и гарантира действието на хормоните и другите субстанции, които се разнасят с кръвния ток. Кръвоносни съдове се намират в почти всички тъкани (с изключение на очната леща, роговицата, междупрешленните дискове и др. подобни).

Оросяването се регулира от нервни и хуморални фактори в зависимост от кислородните нужди. С помощта на мускулните влакна в стените им кръвоносните съдове могат да се стесняват и по този начин да намаляват притока на кръв. Но в случай на нужда могат да се разтворят и някои колатерални съдове, които обикновено са затворени (късо съединение на съдове), като по такъв начин се включват и „допълнителни“ кръвоносни съдове, а когато един орган се натоварва продължително време (тренировка!), могат дори да се образуват нови. Посредством хормонална регулация разпределението на кръвта в цялото тяло може да се изменя, както става например след нахранване, когато се увеличава притокът на кръв към съдовете на вътрешните органи („на пълен стомах не се учи!“), докато при една стресова реакция мускулатурата и сърцето се снабдяват с предимство.

Кръвоснабдяването зависи и от термични влияния. При студово дразнене най-напред се получава контракция на мускулните влакна на съдовите стени. Луменът на кръвоносните съдове намалява, до съответния кожен участък стига по-малко кръв (студена бледа кожа, известна като първа кожна реакция при студено време). След студовото дразнене кръвоносните съдове силно се разширяват, за да се възвърнат към „нормата“ и да компенсират за известно време с увеличено оросяване на съответния орган (топла червена кожа; червени бузи след прекарване на открито; „здрав“ тен на лицето след измиване със студена вода). Това е една физиологична реакция. Ако студовото дразнене продължи твърде дълго време или ако оросяването е намалено твърде много, възникват нарушения в изхранването на самата съдова стена. Нейните мускулни влакна стават като парализирани и вяли, те се разтягат максимално, но кръвният ток секва. Кръвта сякаш „потъва“ в тези силно разширени съдове, тя обеднява на кислород, тече едва-едва. Като последствие от това настъпват смущения в оросяването (студена синьочервеникава кожа; „подутини от студ“) от различна степен. Ако тези нарушения продължат повече часове, настъпват тежки измръзвания (загиване на тъкани).

Покрай тези смущения в оросяването, които зависят от регулаторните механизми, за медицината по-голямо значение имат вегетативните („функционалните“) нарушения в кръвообращението. Те водят до извънредно честите „смущения в кръвообращението“, от които се оплакват предимно млади жени. Често пъти без видима причина, особено при престой в не добре проветрени помещения, при висока температура и други подобни, настъпва внезапен световъртеж, причерняване пред очите, гадене, студена пот — това може да доведе до внезапна загуба на съзнание (колапс, припадък). Пулсът обикновено е силно ускорен, а лекарят установява понижено кръвно налягане.

Това често смущение в кръвообращението настъпва поради неправилна регулация на кръвоснабдяването, респ. на кръвното налягане. Мозъкът временно получава твърде малко количество наситена с кислород кръв, кръвното налягане не достига, за да изтласка кръвта през мозъчните съдове с достатъчно голяма скорост — изпадането в безсъзнание се явява като краткотрайно „откачане“ на висшите регулаторни мозъчни центрове, „спиране на тока“ за определени участъци на централната нервна система, за да се осигури снабдяването на жизнено важните центрове (центърът на дишането и др.).
В повечето случаи след сядане или лягане съзнанието се възвръща бързо, кожата наново придобива „цвета“ си, оплакванията изчезват. Ниското кръвно налягане предразполага към такива колапсни явления, но то е и най-добрата „осигуровка за живот“, тъй като опасните и много чести усложнения на високото кръвно налягане, като сърдечен инфаркт, артериосклероза, мозъчен удар, при тези пациенти се срещат много рядко. Локалните ясно отграничени смущения в кръвообращението предизвикват нарушения в оросяването на краката („студени крака“ постоянно, дори и при относително висока вьншна температура) и на ръцете. „Изтръпването“ на пръстите дори и при незначителни температурни дразнения („мъртвите пръсти“) се получава — освен от други причини — още и от неправилна регулация на кожното оросяване.

Най-голям проблем представляват онези смущения в кръвооросяването, които настъпват не само въз основа на смутени регулаторни функции, но и поради изменения в съдовата стена (артериосклероза) или в съдовия лумен (тромбоза, емболия). По-нроблематични са затова, защото органичните изменения на съдовата стена силно ограничават нейната способност да се адаптира към различните нужди на кръвоснабдяването. При тежка артериосклероза на големите артерии на краката („болест на пушачите“) оросяването в спокойно състояние едва-едва стига. Но дори едно такова малко мускулно натоварване като ходенето довежда до повишена нужда от кислород, която неподатливите съдови тръби вече не могат да удовлетворя! Те вече не са в състояние да се разширяват. По такъв начин се идва до остър „кислороден глад“ в мускулатурата на крака, появяват се силни спастични болки (интермитиращо куцане), пациентите могат да се придвижват без болки само на къси разстояния, след което са принудени да спират („витринна болест“). А и сърдечният инфаркт в края на краищата се причинява също от едно такова нарушение в оросяването. Сърдечната мускулатура вече не може да получи необходимото ѝ количество наситена с кислород кръв, тя сякаш „се задушава“ и по този начин цялостната сърдечна дейност става по-слаба.

В областта на мозъка (мозъчен удар, размекване на мозъка, апоплексия) продължителният недостиг в оросяването също довежда до опасно загиване на тъкани.

Образуването на кръвни съсиреци в лумена на кръвоносните съдове, респ. пренасянето на тези съсиреци с кръвния ток (емболия), също се последва от остро нарушение на кръвоснабдяването. В зависимост от локализацията и големината на тези съсиреци определени съдови участъци напълно се обезкръвяват. Това може — например при масивна белодробна емболия или при мозъчна емболия —, бързо да доведе до смърт, докато в други случаи по-малките емболии въобще не се долавят, ако има достатъчно развито обходно кръвообращение.

В отделните органи нарушеното оросяване довежда до най-различни прояви. За сърдечните и мозъчните заболявания като последствие от остри и хронични смущения в оросяването вече говорихме. Черният дроб, бъбреците, далакът и др. също могат да дадат признаци на смутено оросяване (сбръчкване, образуване на ръбци и некрози). Дори и колапсът (след злополука, загуба на кръв, сърдечен удар и много други) в края на краищата се явява като последица от едно остро, генерализирано нарушение в кръвоснабдяването.

Още тук ще посочим, че познаването на патофизиологичните процеси при остри нарушения на кръвооросяването в целия организъм е от значение и за провеждане на терапията. Ако кръвната циркулация фактически е спряла, то.

разбира се, с нея не може да се пренася и никакво лекарство. Затова при един циркулаторен шок даването на капки и подобни средства е напълно безсмислено. Дори и прилагането на високоефективни препарати чрез мускулна инжекция трябва предварително добре да се обмисли. При намалено оросяване те почти не се резорбират от мускулатурата, а когато циркулацията се възстанови, тяхното действие става внезапно много силно.

За лечение и профилактика на циркулаторните смущения не съществуват общи и общовалидни препоръки Такива препоръки се дават в зависимост от причините, локализацията и последиците от смущенията.

От голямо значение е да се познава рефлексната връзка между различните съдови участъци. Известно е, че изстудяването на краката причинява не само намалено оросяване на кожата на долния крайник, но рефлексно и по-оскъдно крьвоснабдяване на лигавицата на дихателните пътища. Този процес се регулира от вегетативната нервна система чиито влакна се разклоняват в стените на кръвоносните съдове и регулират съдовия лумен чрез раздразване на мускулните им клетки. Като последствие от намаленото оросяване поселените във всички лигавици бактерии по-лесно пробиват защитните прегради на лигавичните клетки и навлизат в организма. Възниква едно т.нар. „простудно заболяване“, при което охлаждането (простудата) се явява само като отключващ фактор, докато бактериите или вирусите са същинската им причина. И затова, когато носим подходящо облекло, за да избегнем простудяване. ние „погажламе номер“ на повечето микроби.

Тясната връзка между крака и лигавицата на гърлото — въпреки голямото анатомично разстояние помежду им — се обяснява с ембрионалното развитие. Тези рефлексни взаимоотношения се използуват за провеждане на лечебни и профилактични мероприятия; така например една гореща баня на краката след простуда оказва затоплящо действие не само върху целия организъм, но и действително подобрява оросяването на лигавиците в областта на дихателните пътища.

Подобни функционални връзки съществуват и между определени кожни участъци и вътрешни органи (т.нар. зони на Хед), които се обясняват с техните общи ембрионални корени. С помощта на тези зони на Хед може да се оказва влияние върху циркулацията във вътрешните органи — например в жлъчния мехур — респ. един патологичен процес в даден орган се проектира иърху този кожен участък. По този начин се обяснява обстоятелството, че понякога локализацията на болката не отговаря на положението на органа под коремната стена (напр. бъбречни заболявания с болки в областта на бедрата и др.).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme