Растеж и развитие

Дълъг е пътят от 0,15 милиметровото яйце до възрастния човек. В тази фаза на развитие настъпва не само едно огромно „увеличение на масата“, но и известната ни промяна в облика, както и нещо като повторение — в ускорено темпо — на еволюцията на вида (основно биогенетично правило на Е. Хекел). Така при ембрионалното развитие на човека се появяват структури, които нямат никакво значение за по-късния ЖИВОТ, като например предварителните етапи в развитието на бъбреците и половите органи, опашните кости — като остатъци от опашката, т.нар. хрилни дъги — каго „спомен“ за амфибийния стадий от нашето развитие, и много други. В хода на развитието в майчината утроба тези първобитни структури се видоизменят, придобиват други функции, евентуално могат да останат като остатъци. При смущения в индивидуалното развитие може да се стигне до запазване на такива атипични предстадии — малформации, които се обясняват с помощта на еволюцията. Така например сърцето на човека се образува от две успоредни заложби, които постепенно се сливат. Ако този процес на сливане, който се развива в ранния ембрионален период, бъде смутен, например под въздействието на отровни вещества или други подобни, могат да възникнат вродени сърдечни пороци, като дефекти в преградата, комбинирани малформации (порок на Фало), функционално увредени сърдечни клапи и др. Дори и атипичното дясно положение на сърцето се обяснява с промените в процеса на еволюцията. Първоначално от двете страни има по една аорта. По правило дясната аорта претърпява обратно развитие, цялото сърце се ориентира наляво.Ако обратното развитие на дясната аорта не се осъществи, а това стане с лявата, възниква нещо като огледален образ на нормалното положение на сърцето (декстрокардия) или дори на всички вътрешни органи и системи (ситус инверзус). Познаването на тези еволюционни процеси позволява да се обяснят голям брой вродени дефекти и малформации дори и в случаите, рогато причината на това смущение в развитието не може да се докаже. Преди всичко трябва да се знае, че ще бъде съвсем неоснователно, ако майката на едно дете, родено с малформации, започне да се самоупреква и да търси вината за тези уродства в собственото си поведение. За съжаление действителните връзки между развитието на фетуса и възможните вредности са изучени досега само отчасти. Известно е, че определени вирусни инфекции могат да оказват влияние върху ембрионалното развитие. Това е доказано и за определени лекарствени средства (нека си припомним потресаващия пример с контергана), за лъчевото натоварване и вероятно и за злоупотребата с алкохол и гютюн (никотин!). Все пак по правило няма някаква линейна връзка, т.е. не всякога детето на една страстна пушачка ще показва ембрионални увреждания.

Тъй като познанията ни в тази област са все още недостатъчни, за препоръчване е при ранна бременност да се взимат по възможност по-малко лекарства, дори и „невинни“. В ранния период от развитието на ембриона клетъчното делене и диференциацията са, както е известно, най-активни. Ембрионът, който през първия месец е на дължина едва 1 см, през третия месец достига вече 3 см. Следователно всяка една клетка се е размножавала интензивно. Оформени са основните заложби на главните системи от органи. Дори и едно леко увреждане на клетките, една краткотрайна задръжка в техния растеж може да доведе до ясно изразени смущения в развитието. Затова голямата предпазливост в първата фаза на бременността никога не е излишна.

При раждането развитието на човека — в биологичен смисъл — още не е завършено. Много органи и системи (черен дроб, имунна система, кръвотворене, кости), още не са достигнали своята зрелост, а за половите органи, както е известно, са нужни още поне 10 години, докато придобият функционалните си способности.

Непосредствено сред раждането започва най-напред адаптирането към новата жизнена среда. Кръвообращението се променя и се приспособява към белодробното дишане. Празните белодробни мехурчета се изпълват с газ „първо изплакване“, и по този начин променят налягането в кръвоносната система. При раждането стените на двете сърдечни камери са еднакво дебели, едва по-късно започва увеличението на масата на левия вентрикул. Затварят се преките връзки между венозното и артериалното кръвообращение (форамен овале, дуктус Ботали); те съществуват през вътреутробния живот, защото тогава белият дроб още не е в състояние да обогатява кръвта с кислород. Кръвоносните съдове, свързващи детето с майчиното планентарно кръвообращение (пъпни съдове), закърняват. Постепенно започва и регулацията на температурата на новороденото (преждевременно родените още не могат сами да регулират телесната си температура). Също и сетивните органи (очите) малко по малко придобиват пълните си функции. Всички родители чувствуват колко е трудна координацията на мускулните движения, когато наблюдават несръчните опити на детето да хване даден предмет или по-късно, когато то прави първите си самостоятелни стъпки. Има и други параметри, които показват различия в сравнение с възрастния организъм. Честотата на сърдечния удар и на пулса е по-голяма, отколкото при възрастния — 135 удара в минута. Дихателната честота е също по-голяма. В сравнение с телесното тегло кожната повърхност е относително голяма, т.е. изпаряват се относително повече течности (опасност от „пресъхване“ на кърмачето с повръщане и диария), повече топлина се отделя и пр.

Следователно детето не е като възрастен човек в умален вид! Никога не трябва да прилагаме към детските реакции и признаци същото мерило,както към нас самите.Един типичен пример: обикновено бабите навличат малките деца с прекалено много дрехи, тъй като самите те мръзнат повече от децата, които се движат активно.

По-новите изследвания показват, че някои смущения във феталното развитие се проявяват едва в по-късни години. Натрупани са доста данни, които говорят, че някои въздействия по време на вътреутробния живот играят определена предразполагаща роля за възникването на наднормено тегло, захарна болест и смущения в кръвообращението.

Видим израз на развитието на човека след раждането е неговият растеж. Нарастването става или чрез уголемяване на наличните вече клетки (хипертрофия), или пък посредством типичното за растежа новообразуване на клетки.

Все още за нас е съвсем неясен начинът, по който се регулира образуването на нови клетки. Доказани са различни растежни фактори за определени клетъчни групи. Въпреки това не е ясно по какъв начин се запазва винаги един „правилен“ брой чернодробни, кожни, жлезни или други клетки при цялостното развитие на човешкия организъм и как например и вътрешните органи растат всякога в правилно съотношение з целия организъм. Ако например мозъкът нарастваше по-бързо от костната черепна обвивка, т.е. главата, то неминуемо щяха да се получат опасни функционални нарушения на мозъка. И още един пример: ако сърцето на малкото дете не се увеличаваше по обем успоредно с растежа на младия организъм, то щеше да се наруши правилното кръвообращение, тъй като много по-малкото детско сърце, разбира се, не би могло да поеме кръвоснабдяването на възрастния организъм. Съгласуваното телно слабата, тънка детска бедрена КОСТ не би могла да издържа товара на възрастния организъм. Съгласуваното нарастване на отделните органи и системи се явява решителна предпоставка за „функционирането“ на организма във всички етапи от неговото развитие.

От какво се определя в края на краищата ръстът на човешкото тяло? Без съмнение наследените заложби играят известна роля, но все пак и ниски родители могат да имат високи деца и обратно. Оказват влияние и общото хранене, расови белези и други фактори. Непосредственото регулиране на растежа се осъществява от хипофизата, в чийто преден дял се образува растежният хормон (соматотропен хормон = СТХ), който се отделя в кръвта. Има и други хормони, които оказват пряко влияние върху растежа; така например липсата на хормона на щитовидната жлеза води до джуджешки ръст.

Под растеж разбираме и промените в големината на скелета, а не само увеличението на мускулатурата и мастната тъкан. При раждането човешкият скелет съвсем не е окончателно оформен. Дългите тръбни кости на ръцете и краката показват хрущялни буферни зони (епифизи), които още не съдържат калций. Тук клетките все още се делят, което предизвиква нарастването на костта. Към 20. година епифизните фуги се затварят, зоните на растеж се вкостяват и тогава нарастването става вече невъзможно, въпреки че хипофизата продължава да отделя СТХ.

Ако след приключването на растежа продукцията на растежен хормон се увеличи, например поради хормонално активен тумор на предния дял на хипофизата, възниква определена болестна картина (акромегалия), при която бият на очи големият размер на дланите, стъпалата, ушите, носа, както и по-голямата обиколка на главата. По време на растежа такъв един хипофизен тумор би предизвикал гигантски ръст.

Докато обикновено организмът разполага с добра функционална система за самоконтрол при деленето на клетките и техния цялостен растеж, която не допуска прекомерно и неправилно разрастване на определени клетки, при рака този самоконтрол е напълно разрушен-Раковите клетки растат неправилно и без да се „съобразяват“ с околната тъкан. Раковите разраствания унищожават дори и собствената си хранителна база, като разрушават и притискат с клетъчни маси хранещите ги кръвоносни съдове. Затова в центъра на големи ракови образувания се срещат най-често загинали тъканни участъци, които са като задушени (туморна некроза). Тъканите около тумора се разпадат, по кръвните и лимфните пътища се разнасят дъщерни новообразувания (метастази) в други области на тялото. В този смисъл раковата болест представлява „разрастване, насочено против живота“. Тя има символичен характер: „егоизмът“ на един клетъчен вид води до разрушаване на целия организъм и по този начин и до самоунищожение на туморните клетки.

Развитието и растежът са основни жизнени процеси, без които би било немислимо адаптирането на човешкия организъм към различни натоварвания. Това са процеси, които протичат с невъобразима прецизност — при все че понякога се идва до патологични отклонения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme