Приспособяване (адаптация)

Човешкият организъм не трябва да се възприема като нещо неподатливо, непроменливо, оформено веднъж завинаги, напротив, той е в състояние да се приспособява — понякога дори в удивителна степен — към най-различни изисквания. Могат да се посочат много примери за това. Скелетната система, по-специално големите тръбни кости се смятат за нещо извънредно стабилно и здраво.

Толкова по-любопитно е, че и тази система се нагажда към влиянията на околната среда и се изменя в зависимост от натоварването. Така например постоянният „нежен“ на тиск на един кръвоносен съд може да оформи дълбоки бразди в костната субстанция. Патологичното разширение на аортата (аневризма) може да издълбае дори и стабилния гръбначен стълб. Един тумор на хипофизата може да разшири костната субстанция на черепната основа („турско седло“). Залавните места на сухожилията за костите стават причина костта там да стане по-дебела. Гредовата структура във вътрешността на костите е ориентирана подобно на гредите на един мост — по посока на главните натоварвания.


Известно е също така, че след интензивна и продължителна тренировка мускулната маса се увеличава. Но доказани ся и други, по-малко биеши на очи промени в организма като израз на приспособителна реакция. Известно е, че хора, които живеят във високопланински местности, имат повече червени кръвни телца и по-голямо количество червен кръвен пигмент, за да компенсират по-малкото насищане с кислород на дихателния въздух в големите височини. Също и новороденото, което в матката е живяло при недостиг на кислород, непосредствено след раждането има „твърде много“ кръвен пигмент.

Способността за адаптация към различни натоварвания е от основно значение за „трениране на здравето“ и изобщо за начина на живот при човека. Да се грижиш за здравето си, това не означава да щадиш максимално всички органи и да изразходваш колкото може по-малко „жизнена сила“. Именно е дозирано натоварване, със смяна на напрежение и отпускане, с трениране на органните функции се създава възможност за повишаване на работоспособността и стабилизиране на здравето.

Докато нетренираният „не може да си поеме дъх“ още след няколко клякания, при един трениран спортист такива минимални натоварвания почти не променят вътрешните регулаторни механизми. С такова допълнително натоварване той се справя „като на шега“ и не го усеща като обременително.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme