Повишена температура

Повишената температура не е болест, а само симптом на най-различни заболявания. Тя се явява при инфекции, тумори, възпаление на бъбреците, ревматични заболявания, отравяния, алергични реакции, наранявания, загиване на тъкани, термични влияния (слънчев удар), мозъчни процеси, възпаления с най-различна генеза, преумора, определени хормонални хиперфункции и други. Почти не съществуват болести, при които да не може да се покачи температуpaтa като реакция или като сигнал за настъпили усложнения.
Нормалната телесна температура възлиза на 36,5 до 37 градуса. Тази стойност зависи и от начина на измерване. При измерване в ректума или под езика
– един метод, който се използува често
– получаваме по-високи стойности (приблизително е +0,5 градуса) в сравнение с обичайната аксиларна температура. Неточни данни могат да се получат и при неправилно поставяне на термометъра, ако кожата в подмишничната ямка е влажна, и др.
Температурата винаги трябва да се измерва, а не да се „преценява“ (напр. чрез поставяне ръката на челото, което едва ли е достоверно). Субективното чувство за температура също не е меродавно. Често пъти именно при покачване на температурата се чувствува студ (дори разтрисане), докато при спадане на температурата настъпва изпотяване и чувство на „горещина“. Следователно много пъти болните с висока температура чувствуват сами себе си като „хладни“, докато по-късно настъпващото изпотяване, което ги плаши, всъщност вече е сигнал за подобрение.

Нормална температура 36,5—37°С

Температурата представлява защитна реакция на организма. Под въздействието на вещества, които предизвикват треска (пирогени) и които се отделят от микробите, както и посредством други регулаторни механизми ,;термостатът“ на организма сякаш се нагласява на по-висока стойност. Телесната температура придобива ново „нормално ниво“. По такъв начин всички обменни процеси в организма се активизират и протичат по-бързо. По-бързо настъпват при висока температура и защитните реакции, образуването на антитела, реакциите на фагоцитите, образуването па гной и други „лечебни“ процеси.
По-новите изследвания потвърждават, че дори и вирусите при висока температура по-трудно се размножават в организма и че при тези условия намалява и тяхната вирулентност, тяхната болестотворна сила.
От друга страна, това повишение на обмяната на веществата има, разбира се, и отрицателни последствия. То силно обременява кръвообращението. Организмът изразходва повече енергия, изпаряват се повече течности (температурно болните задължително трябва да поемат голямо количество течности),сърдечната дейност зачестява и др.
При малки деца, които, общо взето, по-лесно вдигат температура, това обременяване лесно може да наруши равновесието в обмяната на веществата. А в случай че покачената температура се задържи по-продължително време, тази „положителна“ реакция на организма се превръща в болестотворен фактор, който може да предизвика усложнения. Следователно съвсем не е необходимо при всички тежки температурни пристъпи да се отказваме от медикаменти, които понижават температурата. Но не е правилно все пак твърде бързо и необмислено да нарушаваме Тази защитна реакция на организма и при най-малкото покачване на температурата веднага да взимаме лекарства.
Въпреки че температурата е един нехарактерен. многозначен симптом, нейният ход може да подскаже на лекаря причината на заболяването. Съществуват някои „типични“ температурни криви. Най-известна е високата температура при малария, която се появява закономерно през определени интервали от време, така че в зависимост от три или четиридневния ритъм болестта по-рано е била наричана малария терциана или квартана (покрай по-опасната малария тропика). Вирусните болести често протичат с двугърба температурна крива. Най-напред настъпва един нехарактерен общ стадий с отпадналост, слабост и др., както и леко повишение на температурата. След около една седмица идва органната локализация с нов температурен връх. При коремния тиф се появяват типични температурни криви (зигзаговидно покачване, после продължително време висока температура, а след това — относително бързо зигзаговидно спадане). Също и при лимфогрануломатозата и някои други заболявания температурната крива може да даде известни указания за диагнозата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme