Кръвоизливи

Едно от многобройните свойства на кръвта е способността й за „самозащита“ при възникващи дефекти по нейния път. Когато се нарани един кръвоносен съд, би трябвало всъщност (както при авария в тръбите за топлата вода) цялата кръв да изтече от тръбната система. Но кръвта има свойството сама да запушва дефекта. Непосредствено след нараняване на кръвоносен съд започва един много сложен процес, в който се включват повече от една дузина различни вещества (съсирващи фактори): това именно е съсирването на кръвта. Ако в един интактен, ненаранен кръвоносен съд настъпи съсирване, съдът веднага се запушва (тромбоза) и кръвният ток се прекъсва. Следователно само изтичащата от съдовете кръв би трябвало да се съсирва. Това е възможно благодарение на обстоятелството, че при този сложен процес на съсирване се стига до активизиране на фактори, които в кръвта се намират в неактивна, маскирана форма.

Отделни кръвни клетки проникват в околните тъкани и през ненаранени съдове, защото стената на кръвоносния съд не представлява една напълно плътна тръба, а по-скоро прилича на гъсто сито, на влакнеста мрежа. Течна кръв непрестанно излиза в околните тъкани и наново се връща в съдовете (като последица от разликата в налягането). Също и бели кръвни телца преминават през съдовата стена, при което силно се деформират, стават „по-тънки“, и по този начин бързо достигат до възпалителното огнище, привлечени от химическите дразнещи вещества (левкотаксини), които се отделят от възпалително изменените тъкани. Отделни червени кръвни клетки също излизат през пролуките на съдовата стена. Но това още не е кървене и не се получава съсирване. Кръвни плочици и тънки слоеве фибрин (фибрин = влакнеста белтъчна субстанция) като тапет уплътняват отвътре кръвоносния съд. Ако липсва фибрин или кръвните плочици не са в достатъчно количество, може да се получат тежки кръвоизливи при напълно интактни кръвоносни съдове (= хеморагична диатеза, хемофилия, пурпура).

Голямо значение за активизиране на съсирващите фактори имат кръвните плочици (тромбоцити). Те съдържат субстанции, които задвижват сложния процес на съсирването. Необходими са още и калциеви йони. Без калций процесът на съсирване не може да започне. Ако с помощта на определени субстанции (натриев цитрат или оксалат) се отстрани калцият от кръвния серум, кръвта губи способността си да се съсирва (консервирана кръв, взимане на кръв за лабораторни изследвания).

Кръвоизливи настъпват, когато съдовете станат „пропускливи“ (генерализирани съвсем малки кръвотечения), когато се получи нараняване на кръвоносен съд по най-различни причини или когато при някое тежко възпаление (хеморагично възпаление) от силно кръвонапълнения възпалителен участък започне да изтича кръв. С тежки кръвотечения протичат понякога и туморите (разтваряне на съдове), язвите и др. Наследствената болест хемофилия се характеризира с липсата на един фактор на съсирване. При тежки чернодробни увреждания може да се засегнат както синтезата на витамин К, който уплътнява съдовите стени, така и образуването на фибрин, който накрая оформя кръвната запушалка. Наклонност към кръвоизливи има следователно не само ПРИ КРЪВНИ, НО И при голям брой органни заболявания.

За механизмите и последиците ОТ смущенията в съсирването на кръвта ще говорим по-подробно в главата за кръвта.

Едно органно кръвотечение с особено тежки последици е мозъчният кръвоизлив, който протича също с картината на мозъчен удар. Но но-честата причина за мозъчния удар е намаленото оросяване на мозъка. Мозъчният кръвоизлив започва най-често по-драматично, без изразени продроми („като ударен от мълния…”). Докато при намалено оросяване на мозъка лекарят ще прави опити да покачи кръвното налягане и да повиши притока на кръв към мозъка, при един мозъчен кръвоизлив такова лечение би усилило кръвотечението. Този пример показва, че някои патологични процеси, които външно показват много сходни симптоми, се нуждаят от съвсем различно лечение в зависимост от съответната причина.

Въпреки че причините за един кръвоизлив могат да бъдат най-различни, лекарите съветват при всяко необяснимо изтичане на кръв от някой отвор на тялото да се помисли и за злокачествен тумор и да се проведе грижливо медицинско изследване за откриване на причината (напр. кръв в храчките при бронхиален рак, кръв в изпражненията при рак на червата или на простатата, също и при стомашен рак и др.). В повечето случаи кървенето представлява само симптом, а не заболяване само по себе си (хеморагична диатеза), поради което се налага неговото изясняване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme