Възпаления

Ще цитирамe един анекдот във връзка с изпитните мъки на медиците. „По какво познаваме възпалението?“ — „По окончанието ’ит, господин професоре.“ Честото срещане на това окончание (което наистина означава, че възпалението е причина за посоченото заболяване) в медицинската терминология ясно показва колко са чести, колко са многообразни и на колко различни места се локализират възпалителните изменения. Много понятия като: апендисит (възпаление на червеобразния израстък на сляпото черво),
гастрит (възпаление на стомашната лигавица),
мастит (възпаление на млечната жлеза),
менингит (възпаление на мозъчните обвивки),
бронхит (възпаление на бронхите),
енцефалит (възпаление на мозъка),
артрит (възпаление на ставите),
конюнктивит (възпаление на съединителната обвивка на окото), тонзилит (ангина) (възпаление нанебните сливици),
перитонит (възпаление на коремницата),
плеврит (възпаление на серозната ципа на белите дробове и гръдната стена),
отит (възпаление на средното ухо),
хепатит (възпаление на черния дроб),
паротит (заушка — възпаление на околоушната жлеза) и много други форми с окончание „ит“ са известни и на лаиците и се употребяват погрешно и тогава, когато се касае за други болести, които засягат същите органи.

Въпреки посоченото многообразие възпаленията имат три основни общи признака:
зачервяване и затопляне (повишено кръвооросяване); оттам идва и понятието „възпаление“, подуване (отделяне на кръвна течност, клетки и други субстанции),
болка (поради дразнене на нервните окончания или като последица от подуването).

Подуването може да се предизвика от секрети и течности с клетъчно съдържание (кръвен серум и бели кръвни телца) — ексудативно възпаление; но то може да възникне и поради чисто разрастване на клетки — пролиферативно възпаление. При ревматичните изменения на сърдечните клапи (ендокардит) в късните стадии няма събиране на течност, няма зачервяване (сърдечните клапи не притежават кръвоносни съдове), липсва и болковата симптоматика (клапите не притежават нерви, които да сигнализират болката); въпреки това и тук се касае за „пълноценно“ възпаление с МНОГО сериозни последствия. А при една проста хрема на преден план излиза ексудацията, отделянето на течности. Един цирей също представлява възпаление (гнойно възпаление). Но колко малко прилича той на гнойното възпаление на коремницата или на гнойния менингит.

Колкото са многообразни формите, толкова различни могат да бъдат и причините. В никакъв случай възпаленията не се предизвикват само от микроби. Механични дразнения („протриване“, образуване на мехури от тесни обувки и др. подобни), термични влияния (слънчево изгаряне, изгаряне от първа, респ. втора степен), газове, прах (бронхит!), смущения в нервната регулация, в кръвооросяването, както и имунологични процеси — всички те могат да доведат до възпаление с най-различна локализация. В такива случаи могат да се появят и микроорганизми (вторична инфекция).

От всичко казано става ясно, че и при лечението на възпалението ще има големи различия в зависимост от причината и локализацията му. При един ендокардит студените компреси едва ли биха оказали някакъв локален полезен ефект върху сърдечните клапи. При механично дразнене антибиотичното лечение ще остане безрезултатно, а при алергичните реакции то може дори да ги засили, понеже самите антибиотици понякога алергизират организма.

Възпаленията могат да възникнат внезапно (остри), но понякога протичат и хронично или на тласъци (рецидивиращо). Най-често те оздравяват напълно, но в някои случаи продължават да тлеят (персистиращи възпаления).

Дори и да е местен и ограничен, един възпалителен процес всякога въвлича със себе си в различна степен и целия организъм (покачена температура, намалени съпротивителни сили, промени в биохимичните стойности на кръвта). Всъщност възпалението представлява защитна реакция на организма. Той се отбранява срещу нахлулите микроби или пък се стреми да премахне някои други увреждащи въздействия (температура). Покачената температура води до ускоряване на обменните процеси в различните клетки на организма, тъй като химичните реакции при обмяната на веществата зависят от температурата. Но ускорената обмяна означава още, че белите кръвни телца по-бързо и по-ефективно произвеждат защитни субстанции (антитела), че фагоцитите в кръвта (белите кръвни телца) и в съединителната тъкан (макрофагите) по-бързо се размножават и сякаш придобиват по-добър „апетит“ към нахлулите вредни вещества. Известно е, че местното приложение на топлина води до по-бързо „узряване“ на един цирей, гнойта (= бели кръвни клетки, загинали клетки и микроби) се образува и изпразва по-бързо („отваряне“ на цирея). Това е едно доказателство за активизиращото действие на топлината върху защитните сили. Благоприятни последици има и засиленото кръвооросяване (зачервяване на възпалената тъкан). В такъв случай във възпаленото огнище се натрупват повече кръвни клетки, повече защитни субстанции.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme