Алергия и имунни реакции

„Към това съм изключително алергичен“, чуваме да се казва от време на време, когато трябва да се изтъкне някаква особена ненавист. В такива случаи това се отнася до шум, дълги заседания, несимпатични съграждани и други подобни. Но, разбира се, в този смисъл понятието алергия се употребява съвсем неправилно.
Думата алергия произхожда от гръцки език (ален ергос = да се реагира по друг начин). Тя определя типична реакция на организма спрямо чужди белтъчни вещества (антигени), срещу които той образува специални защитни вещества (антитела). След един първоначален контакт с такава чужда субстанция организмът се сензибилизира, той реагира по друг начин (именно „алергично“ в същинския смисъл на думата), ако последва втори контакт със същия антиген. Типичен пример за това е предпазната имунизация. След контакт с отслабените причинители на болестта организмът образува специфични антитела срещу тези причинители, които действуват веднага щом в организма проникнат истинските болестотворни микроби. И тази изменена реактивност срещу микроорганизми е всъщност една алергична реакция, въпреки че в ежедневния живот говорим за алергия само тогава, когато възникнат опасните свръхзащитни реакции и явленията на свръхчувствителност, като сенна хрема, астма, трансфузионен шок и др. (всъщност тук би трябвало да говорим за една алергично-хиперергична реакция).

Алергията има следователно две страни. Положителната страна допринася в значителна степен за повишаване способността на организма да се адаптира към вредните въздействия на околната среда (бактерии, чужди белтъци) и един вид предпазва организма от нежелани нашественици. Като пример за този вид имунологична реакция служат имунизациите, както и прекарването на една инфекциозна болест с последващ имунитет (= невъзприемчивост). Отрицателната страна се проявява тогава, когато в организма настъпи прекалена, несъразмерно силна реакция срещу минимални количества невинен, неболестотворен чужд белтък. Така например за един чувствителен човек са достатъчни малките количества тичинков прашец във въздуха, за да получи една изключително досадна сенна хрема. Следи от примула могат да предизвикат мъчителен сърбеж по кожата и упорити обриви. Малки количества домашен прах понякога са виновни за тежки астматични пристъпи — това бяха само няколко примера.Как се обясняват тези реакции? Какво става в такъв момент в организма? През последните години именно в областта на алергологията са открити много нови неща. При първи контакт с алергизиращо чуждо тяло (белтъчно вещество) организмът реагира най-напред вяло и един вид без да храни някакво подозрение; фагоцитите поемат това чуждо тяло, анализират го и подготвят продукцията на специфични за това вещество антитела. Покрай фагоцитите и белите кръвни клетки (В- и Т-лимфоцити) играят специална роля при тези реакции.
След този първи контакт с чуждото вещество организмът е „предупреден“, подготвен за нов контакт, значи той е алергизиран или сензибилизиран. Ако това чуждо вещество попадне наново в организма, срещу него веднага се изправя цяла „армия“ от специфични антитела, които го свързват, накълбяват, пречистват или стопяват или обезвреждат по някакъв друг начин.


Такова е развитието на една „положителна“ имунна реакция.
Но описаната реакция антиген-антитяло може да стане и причина в организма да се освободят субстанции, които да предизвикат едно много голямо разширение на кръвоносните съдове (хистамин) с излизане на течности от тях, спазми в мускулните влакна на бронхиалните стени и други подобни реакции. Целокупността на тези реакции причинява споменатата вече клинична картина, при която най-широко разпространени са алергичните кожни прояви (сърбеж, зачервяване на кожата, отоци).
Чрез имунологични проучвания се разкриха много сложните взаимоотношения между лимфоцитите. При изследване с помощта на растеров електронен микроскоп и други скъпи методи се установи, че лимфоцитите от своя страна се делят на различни подгрупи, които не могат да се различат под светлинен микроскоп, г. нар. Т-лимфоцити (свързани с тимуса) и В-лимфоцити (свързани с бурсата). Освен това се доказват различни степени на активност, като например плазматичните клетки, които от някои се смятат за отделни форми.
И двата вида лимфоцити отговарят за имунните процеси. Т-лимфоцитите създават клетъчния имунитет, т.е. имунните реакции, които се дължат на реакции от страна на клетките, например кожната реакция след тест с туберкулин. Постепенно се образува едно възелче, една възпалителна реакция, която се смята за отговор на организма при повторно навлизане на (отслабени) туберкулозни бацили. Това е реакция от „по-бавен тип“, а не бърза реакция.
В-клетките. напротив, произвеждат онези антитела, които кръжат из кръвта и предизвикват реакция веднага, непосредствено след повторен контакт е чуждия белтък. Но тази незабавна реакция настъпва само при условие че чуждото тяло е вече известно на организма, че той вече е бил в съприкосновение е този антиген. В някои определени лимфоцити сякаш се натрупва споменът за това съприкосновение. Запаметяващите клетки предизвикват незабавно производство на голямо количество антитела — все едно, че клишето, матрицата за тях е била вече приготвена. След 10— 14 дни продукцията достига пълния си капацитет. Ако повече антитела не са необходими, защото антигенът (ваксината) вече се е свързал с образуваните антитела, производството им спира. Този процес може да се сравни със стоковата продукция в модната текстилна индустрия: ако даден модел не се търси, тя трябва да пусне на пазара други видове, за да бъде в крак с изискванията.
Ако дълго време няма „търсене“, „моделът“ потъва в забвение. При повторен контакт с причинителя организмът ще бъде в състояние да реагира незабавно с отделяне на голямо количество антитела. По тази причина при някои ваксини повторната имунизация служи на организма като „напомняне“.
Това важи по принцип и за много други антигени. В повечето случаи първият контакт не е опасен, тъй като още не съществуват антитела. Едва повторният контакт с антигена предизвиква силна защитна реакция. Този процес се нарича сензибилизация. Едно лекарство, един мехлем, един химически препарат при първото приложение може да се понесе без всякаква реакция. Антителата се образуват постепенно. След това внезапно може да настъпи алергична реакция. която е привидно необяснима, защото по-рано не се е появявала. Ако познаваме механизма на сензибилизацията, лесно ще си обясним този феномен.
Почти няма вещество, което при определена белтъчна връзка и съответна диспозиция да не може да доведе до алергизация. Това обстоятелство има голямо значение предимно по отношение на лекарства (пеницилин), козметични средства (одеколон, лак за коса), перилни препарати, спрейове и други.
Готовността за такава алергична реакция се обуславя и от определена диспозиция. Ако се знае, че в семейството има „алергични“ лица, лекарят трябва да бъде информиран за това преди всяко провеждане на имунизация или медикаментозно лечение. В такъв случай реактивността на организма може да се провери е помощта на относително прости тестове за поносимост.
По-особено значение имат имунологичните „грешки“ на човешкия организъм. Реакциите са насочени винаги срещу чужди на тялото вещества. Така например един човешки организъм с кръвна група А В не притежава серумни антитела срещу А и В. Той може да приема кръвни клетки от тип А и от тип В. Но при кръвна група А в серума съществуват антитела срещу кръвна група В. Ако такъв пациент получи червени кръвни телца В или АВ, те веднага ще бъдат стопени и унищожени, тъй като нормално не се съдържат в този индивид, значи са чужди за него (принцип за определяне на поносимостта при трансфузии на кръв от същата кръвна група).
Следователно, въпреки че организмът никога не образува антитела срещу свои собствени вещества, все пак понякога той може да стори това „погрешка“. При образуването на антитела срещу определен вид коки, които между другото причиняват ангини (бета-хемолитични стрептококи), възникват и антитела, които проявяват агресивност срещу субстанциите на ставните повърхности (синовия) и други съединителнотъканни образувания (напр, сърдечните клапи). Тук като че ли съществува някава „измамлива“ прилика с чуждите нашественици. Като последствие от това организмът уврежда сам себе си, създава антитела срещу свои собствени структури, което може да се оприличи с автогол, вкаран с най-добри намерения. В резултат възникват „ревматични“ заболявания, така наречени автоагресивни болести, един вид като отрицателен ефект от добрите намерения.
И при други заболявания може да стане необходимо прилагането на медикаменти, които водят до спиране на защитната реакция. Най-често това става при ревматични заболявания.
Такива препарати като например преднизон и някои подобни видоизменени субстанции се дават и при алергични кожни реакции и др. При алергичните реакции те дават изкючително добри резултати. Но ако тези лекарства, които намаляват защитните реакции, се прилагат при други кожни заболявания, причинени например от бактерии,предизвиканото по този начин отслабване на защитните сили може да доведе до тежки усложнения. Затова преднизоновите мехлеми и други лекарства, които повлияват имунитета, трябва да се назначават само при строги индикации. Предписаният от лекаря препарат никога не трябва безкритично да се препоръчва и на други болни. („На мен това много ми помогна, опитай го и ти!“).
Едно лекарство против алергична сенна хрема може при инфекциозната хрема да даде обратен резултат, т. е. да предизвика размножаване на причинителя!
Препаратите, които потискат имунните реакции, оказват своето въздействие, като спъват клетъчното делене. По този начин те спират размножението на клетките, които носят или образуват антитела. Този ефект е желан. Но като нежелателна проява спирането на клетъчното делене може да забави зарастването на рани или дори да причини разраняване на лигавиците.
През последните години се увеличиха нашите познания относно причините и регулацията на имунните процеси. Познаваме до голяма степен ролята на различните бели кръвни клетки, правим разлика между незабавна алергична реакция (хуморален имунитет, бурна реакция, обусловена от серумни антитела) и клетъчна, забавена реакция, която настъпва едва след няколко дни. Вече се използуват в терапията възможностите да се спират подобни бурни реакции с помощта на медикаменти (хормони на надбъбреците и техните деривати), облъчване, целево потискане на лимфоцитите. които призвеждат антителата, и на други клетки (човешки антилимфоцитарен глобулин) и елиминиране на алергизиращите фактори или пък привикване на организма към тях (десензибилнзация при сенна хрема и други подобни).
Еднакво значение имат както целенасоченото потискане на патологичните имунни реакции (алергии, реакции за отхвърляне на органни грансплантати), така и усилията за специфично целево повишаване на имунологичната реактивност (инфекциозна, респ. туморна имунология).
В по-ново време се натрупват все повече научни данни, които говорят, че при възникването на раковите разраствания известна роля играе и намалената имунологична защита. Според тази теория раковите клетки, които се образуват като резултат от мутации и въздействия на околната среда, веднага се разпознават като чужди и се унищожават от имунната система.
Но ако имунната система отслабне или пък се образуват твърде много туморни клетки, „бдителността“ на тази система намалява и клетките могат, въпреки че са му чужди по характер, да започнат да се разрастват в организма. Тезг познания разкриват нови пътища към имунологична туморна диагностика, както и към включване на имунологични компоненти в лечението на туморите. Може да се предположи, че вследствие неспецифично дразнене на имунната система ще се създаде едно имунологично състояние на „тревога“, при което ще се образуват по-големи количества защитни вещества против отделните антигени.
Имунните реакции не остават за цял живот в „паметта“ на организма. Понякога едно алергично заболяване може да се излекува и „без терапия“. Този факт е ог значение и за имунизациите. Не винаги една еднократна ваксинация стига за цял живот. Ваксинациите трябва да се повтарят през определени интервали от време (подсилване), за да поддържат организма в пълна „производствена готовност“. Такива повторни имунизации са необходими например против дифтерия, магарешка кашлица, тетанус, вариола, грип и др., докато за едно сигурно предпазване от други заболявания е достатъчна и еднократната ваксинация (морбили, заушка и др.).
При имунните реакции излиза наяве двуличието, което е присъщо на много биологични процеси: те могат да бъдат полезни и животоспасяващи, но, от друга страна, тъй като не се управляват „с разум“, могат и сами да се превърнат в причина за заболяване.
Имунните процеси са много сложни, една намеса в техния ход изисква основни специализирани познания. Те не се придобиват от закова едно кратко изложение, но то все пак ще допринесе за по-доброто разбиране на сложността на тези процеси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медицинска енциклопедия © 2018 Frontier Theme